Исая 16 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 – Изпращайте агнета на владетеля на страната, изпращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята на Сион. (Ис 16:6; Ер 48:29) 2 Моавските дъщери ще бъдат като скитащи птици и изхвърлени от гнездото при бреговете на Арнон. 3 „Дай съвет, вземи решение! По обед простри своята сянка като нощ, скрий прогонените, не издавай бежанеца. 4 Остави изгонените от Моав да бъдат пришълци при вас, юдеите! Бъди им закрила от опустошителя, защото противникът вече не е тук. Разорителите ще изчезнат, потисниците ще бъдат премахнати от земята. 5 И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“ (Ис 9:5; Ис 11:1; Ис 32:1)

Ис 9:5Ис 11:1Ис 32:1

6 Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство. 7 Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма. 8 Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето. 9 Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер. 10 Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна. 11 Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа – за Кир-Харешет. 12 И когато Моав се яви изморен на високо оброчище и отиде да се помоли в своето светилище, тогава нищо няма да постигне. 13 Това е словото, което Господ изрече за Моав отдавна. 14 А сега Господ каза: „След три години, както наемник отброява определени години, величието на Моав ще се унизи с целия му многоброен народ. И остатъкът ще бъде съвсем малък и незначителен.“

English Standard Version

от Crossway

1 Send the lamb to the ruler of the land, from Sela, by way of the desert, to the mount of the daughter of Zion. (4 Цар 3:4; 4 Цар 14:7; Ис 42:11) 2 Like fleeing birds, like a scattered nest, so are the daughters of Moab at the fords of the Arnon. (Съд 11:18) 3 “Give counsel; grant justice; make your shade like night at the height of noon; shelter the outcasts; do not reveal the fugitive; (3 Цар 18:4) 4 let the outcasts of Moab sojourn among you; be a shelter to them^[1] from the destroyer. When the oppressor is no more, and destruction has ceased, and he who tramples underfoot has vanished from the land, (1 Цар 22:3) 5 then a throne will be established in steadfast love, and on it will sit in faithfulness in the tent of David one who judges and seeks justice and is swift to do righteousness.” (Ис 32:1; Дан 7:14; Дан 7:27; Мих 4:7; Лк 1:33)

Ис 32:1Дан 7:14Дан 7:27Мих 4:7Лк 1:33

6 We have heard of the pride of Moab— how proud he is!— of his arrogance, his pride, and his insolence; in his idle boasting he is not right. (Съд 3:14; 4 Цар 13:20; 2 Лет 20:1; Ер 48:29; Соф 2:10)

Съд 3:144 Цар 13:202 Лет 20:1Ер 48:29Соф 2:10

7 Therefore let Moab wail for Moab, let everyone wail. Mourn, utterly stricken, for the raisin cakes of Kir-hareseth. (2 Цар 6:19; 4 Цар 3:25; Ис 15:1; Ис 15:3; Ис 16:9)

2 Цар 6:194 Цар 3:25Ис 15:1Ис 15:3Ис 16:9

8 For the fields of Heshbon languish, and the vine of Sibmah; the lords of the nations have struck down its branches, which reached to Jazer and strayed to the desert; its shoots spread abroad and passed over the sea. (Ер 48:32) 9 Therefore I weep with the weeping of Jazer for the vine of Sibmah; I drench you with my tears, O Heshbon and Elealeh; for over your summer fruit and your harvest the shout has ceased. (Ис 15:5; Ис 16:7; Ис 16:8) 10 And joy and gladness are taken away from the fruitful field, and in the vineyards no songs are sung, no cheers are raised; no treader treads out wine in the presses; I have put an end to the shouting. (Съд 9:27; Ис 5:2; Ис 9:3; Ис 63:3; Ер 25:30; Ер 48:33)

Съд 9:27Ис 5:2Ис 9:3Ис 63:3Ер 25:30Ер 48:33

11 Therefore my inner parts moan like a lyre for Moab, and my inmost self for Kir-hareseth. (Ис 15:5; Ер 48:36) 12 And when Moab presents himself, when he wearies himself on the high place, when he comes to his sanctuary to pray, he will not prevail. (Чис 22:41; Чис 23:14; Чис 23:28; 3 Цар 18:29; Ис 15:2)

Чис 22:41Чис 23:14Чис 23:283 Цар 18:29Ис 15:2

13 This is the word that the Lord spoke concerning Moab in the past. (Ам 2:1) 14 But now the Lord has spoken, saying, “In three years, like the years of a hired worker, the glory of Moab will be brought into contempt, in spite of all his great multitude, and those who remain will be very few and feeble.” (Ис 10:22; Ис 21:16)