Изход 5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Мойсей и Аарон пред фараона

1 След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята“.“ 2 В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“ 3 Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“ 4 Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“ 5 Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“ 6 В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа: 7 „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява. 8 Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“ 9 Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“ 10 Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“ 11 Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“ 12 Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява. 13 А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“ 14 Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“ 15 Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си? 16 На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“ 17 Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“ 18 А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“ 19 Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“

Божието обещание за избавление

20 Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха. 21 Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“ 22 Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати? 23 Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“

English Standard Version

от Crossway

Making Bricks Without Straw

1 Afterward Moses and Aaron went and said to Pharaoh, “Thus says the Lord, the God of Israel, ‘Let my people go, that they may hold a feast to me in the wilderness.’” (Изх 10:9) 2 But Pharaoh said, “Who is the Lord, that I should obey his voice and let Israel go? I do not know the Lord, and moreover, I will not let Israel go.” (Изх 3:19; 4 Цар 18:35; Йов 21:15) 3 Then they said, “The God of the Hebrews has met with us. Please let us go a three days’ journey into the wilderness that we may sacrifice to the Lord our God, lest he fall upon us with pestilence or with the sword.” (Изх 3:18; Изх 7:16; Изх 9:1; Изх 9:13)

Изх 3:18Изх 7:16Изх 9:1Изх 9:13

4 But the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you take the people away from their work? Get back to your burdens.” (Изх 1:11) 5 And Pharaoh said, “Behold, the people of the land are now many,^[1] and you make them rest from their burdens!” (Изх 1:7; Изх 1:9) 6 The same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people and their foremen, (Изх 3:7; Изх 5:14; Изх 5:19) 7 “You shall no longer give the people straw to make bricks, as in the past; let them go and gather straw for themselves. 8 But the number of bricks that they made in the past you shall impose on them, you shall by no means reduce it, for they are idle. Therefore they cry, ‘Let us go and offer sacrifice to our God.’ 9 Let heavier work be laid on the men that they may labor at it and pay no regard to lying words.” 10 So the taskmasters and the foremen of the people went out and said to the people, “Thus says Pharaoh, ‘I will not give you straw. (Изх 3:7) 11 Go and get your straw yourselves wherever you can find it, but your work will not be reduced in the least.’” 12 So the people were scattered throughout all the land of Egypt to gather stubble for straw. 13 The taskmasters were urgent, saying, “Complete your work, your daily task each day, as when there was straw.” (Изх 3:7) 14 And the foremen of the people of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, “Why have you not done all your task of making bricks today and yesterday, as in the past?” (Изх 5:13) 15 Then the foremen of the people of Israel came and cried to Pharaoh, “Why do you treat your servants like this? 16 No straw is given to your servants, yet they say to us, ‘Make bricks!’ And behold, your servants are beaten; but the fault is in your own people.” 17 But he said, “You are idle, you are idle; that is why you say, ‘Let us go and sacrifice to the Lord.’ 18 Go now and work. No straw will be given you, but you must still deliver the same number of bricks.” 19 The foremen of the people of Israel saw that they were in trouble when they said, “You shall by no means reduce your number of bricks, your daily task each day.” 20 They met Moses and Aaron, who were waiting for them, as they came out from Pharaoh; 21 and they said to them, “The Lord look on you and judge, because you have made us stink in the sight of Pharaoh and his servants, and have put a sword in their hand to kill us.” (Изх 6:9) 22 Then Moses turned to the Lord and said, “O Lord, why have you done evil to this people? Why did you ever send me? 23 For since I came to Pharaoh to speak in your name, he has done evil to this people, and you have not delivered your people at all.”