1„Казват: „Ако един мъж напусне своята жена и тя си отиде от него, и стане жена на друг мъж, може ли да се върне при него?“ Няма ли тогава да се оскверни изцяло онази земя? А ти блудства с мнозина любовници, но все пак върни се при Мене – казва Господ. (Вт 24:1)2Повдигни очи към голите височини и виж къде не си опозорена с тях. По пътища си ги чакала, както арабин в пустинята, и си осквернила земята с блудството си и със злодеянията си. (Ер 2:20)3Поради това бяха спрени дъждовете и не падна късен дъжд. Обаче ти имаше нагло чело на блудница и не искаше да се срамуваш. (Лев 26:19; Ер 5:24; Ер 14:4)4А няма ли отсега да Ме призовеш: „Отче мой, Ти беше мой наставник още от моята младост.5Нима винаги Той ще се гневи? Ще запази ли гнева Си завинаги?“ Ето какво говориш, а вършиш злото и успяваш в него.“6Тогава в дните на цар Йосия Господ ме попита: „Видя ли ти какво е сторила отстъпницата Израил? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и там блудстваше. (Ез 23:1)7И след като извършваше всичко това, Аз казвах: „Ще се върне при Мене.“ Но тя не се върна. И нейната невярна сестра Юдея видя това.8И видях, че след като отхвърлих отстъпницата Израил и и дадох разводно писмо заради всичките и прелюбодейства, нейната вероломна сестра Юдея не се уплаши, а сама отиде и също блудства.9И с леконравното си блудство тя оскверни земята и прелюбодействаше с идоли от камък и дърво.10Но при всичко това невярната и сестра Юдея не се обърна към Мене от все сърце, а с притворство“ – казва Господ.11И Господ ми каза: „Отстъпницата Израил се оказа по-праведна от отстъпницата Юдея.12Иди и извикай тези думи към север и кажи: „Върни се, отстъпнице Израил – казва Господ. Няма да те гледам гневно. Тъй като съм милостив – казва Господ, – няма вечно да се гневя.13Само признай вината си, защото ти отстъпи от Господа, своя Бог, и си се затичала насам-натам към чуждите богове под всяко зелено дърво, а Моя глас не слушаше – казва Господ.14Върнете се, деца отстъпници – казва Господ, – защото Аз съм вашият Господ, и ще ви взема по един от град и по двама от род и ще ви заведа на Сион.15И ще ви дам пастири по Свое сърце, които ще ви пасат със знание и разбиране. (Ер 23:4; Ез 34:23)16И когато се размножите и станете многоплодни по земята, в онези дни – казва Господ – няма да говорят вече: „ковчегът на завета Господен.“ И на ум няма да им идва, няма да си спомнят за него, няма да идват при него и няма да бъде направен друг.17По това време ще назоват Йерусалим престол на Господа и всички народи ще се съберат в името на Господа в Йерусалим, и няма да постъпват според упорството на злото си сърце.18В онези дни домът на Юдея ще дойде при Израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследство на предците ви. (Бит 13:14)19А Аз казвах: „Как ще те поставя между синовете и ще ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи?“ И мислех: „Ти ще Ме наричаш Отче мой и неотстъпно ще Ме следваш.“20Но наистина, както жена изневерява на мъжа си, така Ми изневерихте, израилтяни“ – казва Господ.“21По голите височини се чува глас, скръбен плач на Израилевите синове, защото извратиха пътя си, забравиха Господа, своя Бог.22„Върнете се, синове отстъпници! Ще ви излекувам от вашето непокорство. Кажете: „Ето ние идваме при Тебе, защото си Господ, нашият Бог.“23Наистина, напразна е очакваната помощ от височините, от шумната глъчка по планините, тъй като спасението на Израил е само при Господа, нашия Бог.24От най-ранни години служението ни пред този отвратителен идол Ваал унищожаваше трудовете на нашите предци, овцете и воловете им, дори синовете и дъщерите им.25Лежим в срама си и нашият срам ни покрива, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог – ние и предците ни, от младостта си до този ден, и не се вслушвахме в гласа на Господа, нашия Бог.“
Еремия 3
English Standard Version
от Crossway1“If[1] a man divorces his wife and she goes from him and becomes another man’s wife, will he return to her? Would not that land be greatly polluted? You have played the whore with many lovers; and would you return to me? declares the Lord. (Вт 24:1; Пс 106:38; Ер 2:20; Ер 3:9)2Lift up your eyes to the bare heights, and see! Where have you not been ravished? By the waysides you have sat awaiting lovers like an Arab in the wilderness. You have polluted the land with your vile whoredom. (Чис 23:3; Ер 3:1; Ер 3:21; Ер 3:23; Ер 4:11; Ер 7:29; Ез 16:25)3Therefore the showers have been withheld, and the spring rain has not come; yet you have the forehead of a whore; you refuse to be ashamed. (Вт 28:24; Ер 6:15; Ер 9:12; Ер 14:22; Ез 3:7)4Have you not just now called to me, ‘My father, you are the friend of my youth— (Лк 15:18)5will he be angry forever, will he be indignant to the end?’ Behold, you have spoken, but you have done all the evil that you could.” (Пс 103:9)
Faithless Israel Called to Repentance
6The Lord said to me in the days of King Josiah: “Have you seen what she did, that faithless one, Israel, how she went up on every high hill and under every green tree, and there played the whore? (Ер 1:2; Ер 2:20; Ер 3:1)7And I thought, ‘After she has done all this she will return to me,’ but she did not return, and her treacherous sister Judah saw it. (Ез 16:46; Ез 23:4)8She saw that for all the adulteries of that faithless one, Israel, I had sent her away with a decree of divorce. Yet her treacherous sister Judah did not fear, but she too went and played the whore. (Вт 24:1; 4 Цар 17:18; Ер 3:1; Ез 23:11; Ос 1:6; Ос 1:9; Мт 19:7; Мк 10:4)9Because she took her whoredom lightly, she polluted the land, committing adultery with stone and tree. (Ер 2:27)10Yet for all this her treacherous sister Judah did not return to me with her whole heart, but in pretense, declares the Lord.” (Ос 7:14)11And the Lord said to me, “Faithless Israel has shown herself more righteous than treacherous Judah. (Ез 16:51)12Go, and proclaim these words toward the north, and say, “‘Return, faithless Israel, declares the Lord. I will not look on you in anger, for I am merciful, declares the Lord; I will not be angry forever. (Вт 30:1; Пс 86:5; Пс 86:15; Пс 103:9; Пр 28:13; Ер 3:18)13Only acknowledge your guilt, that you rebelled against the Lord your God and scattered your favors among foreigners under every green tree, and that you have not obeyed my voice, declares the Lord. (Лев 26:40; Ер 3:6)14Return, O faithless children, declares the Lord; for I am your master; I will take you, one from a city and two from a family, and I will bring you to Zion. (Ис 54:5; Ис 62:5; Ер 3:22; Ос 2:19; Ос 14:1; Мал 2:11)15“And I will give you shepherds after my own heart, who will feed you with knowledge and understanding. (Ер 23:4; Ез 34:23; Йн 10:11; Д А 20:28)16And when you have multiplied and been fruitful in the land, in those days, declares the Lord, they shall no more say, “The ark of the covenant of the Lord.” It shall not come to mind or be remembered or missed; it shall not be made again.17At that time Jerusalem shall be called the throne of the Lord, and all nations shall gather to it, to the presence of the Lord in Jerusalem, and they shall no more stubbornly follow their own evil heart. (Ис 2:2; Ис 60:9)18In those days the house of Judah shall join the house of Israel, and together they shall come from the land of the north to the land that I gave your fathers for a heritage. (Ис 11:13; Ер 3:12; Ер 16:15; Ер 23:8; Ер 31:8; Ер 50:4; Ез 37:21; Ос 1:11; Ам 9:15)19“I said, How I would set you among my sons, and give you a pleasant land, a heritage most beautiful of all nations. And I thought you would call me, My Father, and would not turn from following me. (Ис 63:16)20Surely, as a treacherous wife leaves her husband, so have you been treacherous to me, O house of Israel, declares the Lord.’” (Ер 3:7; Ер 5:11)21A voice on the bare heights is heard, the weeping and pleading of Israel’s sons because they have perverted their way; they have forgotten the Lord their God. (Ер 3:2; Ер 31:9)22“Return, O faithless sons; I will heal your faithlessness.” “Behold, we come to you, for you are the Lord our God. (Ис 57:18; Ер 3:14; Ер 30:17; Ос 6:1)23Truly the hills are a delusion, the orgies[2] on the mountains. Truly in the Lord our God is the salvation of Israel. (Пс 3:8; Пс 121:1; Ер 3:21)24“But from our youth the shameful thing has devoured all for which our fathers labored, their flocks and their herds, their sons and their daughters.25Let us lie down in our shame, and let our dishonor cover us. For we have sinned against the Lord our God, we and our fathers, from our youth even to this day, and we have not obeyed the voice of the Lord our God.” (Езд 9:6; Езд 9:7; Йов 8:22; Ез 2:3)