1След това Господ ми каза:2„Иди и възвести на Йерусалим да чуе йерусалимският народ: Така казва Господ: „Помня твоята вярност в младостта ти, любовта ти, когато беше невеста, когато Ме последва в пустинята, в незасята земя. (Ер 11:15; Ос 2:16)3Израил беше свят за Господа, пръв плод. Всички, които му вредяха, ставаха виновни, постигна ги бедствие“ – казва Господ.4Чуйте словото Господне, доме на Яков и всички родове на Израилевия дом! (Ос 4:1)5Така казва Господ: „Каква неправда намериха предците ви у Мене, та се отдалечиха от Мене и тръгнаха след лъжебоговете, и се превърнаха в нищо. (4 Цар 17:15; Ос 9:10)6И не питаха: „Къде е Господ, Който ни изведе от египетската земя, Който ни водеше в пустинята, в земя със степи и клисури, и пропасти, по земя суха и мрачна, по която никой не минава и която човек не обитава?“ (Вт 8:14; Вт 32:10)7Но ви въведох в плодородна земя, да се храните с нейните плодове и с благата и, а като влязохте там, осквернихте Моята земя и наследството Ми превърнахте в мерзост. (Вт 8:7)8Свещениците ви не питаха: „Къде е Господ?“ А учителите на закона не Ме познаваха и пастирите отпаднаха от Мене. Пророците предсказваха в името на Ваал и следваха тези, които не можеха да помогнат. (Ер 8:8)9Затова ще се съдя пак с вас – казва Господ, – ще се съдя със синовете на синовете ви.10Все пак минете през Китимските острови и погледнете, изпратете в Кедар и разгледайте внимателно, и вижте дали нещо подобно се е случвало! (Ер 18:13)11Сменил ли е някой народ своите богове, при все че те не са богове? Но Моят народ е сменял Славата си за безполезни божества. (Пс 106:20; Рим 1:23)12Ужасете се, небеса от това, вцепенете се напълно от страх – казва Господ, –13защото Моят народ извърши две злини: изоставиха Ме, Мене, Извора на живите води, и си изсякоха водоеми, пропукани водоеми, които не могат да задържат вода.
Упованието на Израил в чужди народи
14Израил роб ли е, или е роден като домашен роб? Защо стана плячка тогава?15Млади лъвове, враговете му, ръмжаха и ревяха против него, превърнаха земята му в пустиня, градовете му са изгорени и обезлюдени.16Също жителите на Мемфис и Тафна те обезславиха.17Не си ли причини това сам, като изостави Господа, своя Бог, по времето, когато те водеше в пустинята? (Ер 4:18; Ер 6:19)18А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия – да пиеш вода от реката Ефрат ли? (Ис 30:1)19Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител.
Господ укорява Юдея за постоянното идолослужение
20Защото отдавна строших ярема ти, разкъсах веригите ти и ти говореше: „Няма да служа на идоли“, но блудстваше на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво. (3 Цар 14:23; Ез 16:16)21А пък Аз те посадих като истинска лоза, като най-чисто семе. Как ти се превърна в издънки от чужда лоза? (Ер 5:10; Ер 6:9; Ер 8:13)22Затова, ако и да се умиеш с луга и да си използвал много сапун, твоето беззаконие си остава мръсно петно пред лицето Ми“ – казва Господ Бог.23Как можеш да кажеш: „Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?“ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила!24Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена.25Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“ (Ос 2:7)26Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом – те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им,27които казват на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти си ме родил.“ Те обърнаха към Мене гръб, а не лице. Но по време на бедствие ще кажат: „Стани и ни спаси!“28Къде са твоите богове, които ти си направи? Нека станат, ако могат да те спасят по време на твоето бедствие. Тъй като колкото са градовете ти, Юдея, толкова са боговете ти. (Вт 32:37; Ер 11:13)29Защо спорите с Мене? Всички вие[1] грешахте спрямо Мене – казва Господ.30Напразно поразявах децата ви – те не се вразумиха. Вашият меч изтребваше пророците ви като разкъсващ лъв[2].“31О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: „Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.“32Забравя ли девойка накита си, невеста – украшението си? Но Моят народ Ме забрави от безброй дни.33Как изкусно устройваш своя път, за да придобиеш любов! Затова дори към престъпления приспособи пътищата си.34Дори по полите на дрехите ти се намери кръвта на невинни сиромаси, които не завари при взлом, но при все това (Ис 1:15)35казваш: „О, гневът Му ще се отвърне от мене, защото съм невинна.“ Ето Аз ще се съдя с тебе, понеже казваш: „Не съм съгрешила.“36Защо се луташ толкова много, за да променяш своя път? Ще бъдеш посрамена също от Египет, както беше посрамена от Асирия.37Също и оттам ще излезеш и ръцете ти ще са на главата ти, понеже Господ отхвърли онези, на които се надяваш, и няма да имаш успех с тях.“
1The word of the Lord came to me, saying,2“Go and proclaim in the hearing of Jerusalem, Thus says the Lord, “I remember the devotion of your youth, your love as a bride, how you followed me in the wilderness, in a land not sown. (Вт 2:7; Вт 8:2; Ер 3:4; Ез 16:8; Ез 16:43; Ез 16:60; Отк 2:4)3Israel was holy to the Lord, the firstfruits of his harvest. All who ate of it incurred guilt; disaster came upon them, declares the Lord.” (Бит 12:3; Изх 4:22; Изх 19:5; Изх 28:36; Ер 12:14; Ез 25:12; Як 1:18)4Hear the word of the Lord, O house of Jacob, and all the clans of the house of Israel.5Thus says the Lord: “What wrong did your fathers find in me that they went far from me, and went after worthlessness, and became worthless? (4 Цар 17:15; Ис 5:4; Ер 2:31; Ер 10:15; Ер 14:22; Ер 16:19; Мих 6:3)6They did not say, ‘Where is the Lord who brought us up from the land of Egypt, who led us in the wilderness, in a land of deserts and pits, in a land of drought and deep darkness, in a land that none passes through, where no man dwells?’ (Вт 8:15; Вт 32:10; Ис 63:11; Ос 13:4)7And I brought you into a plentiful land to enjoy its fruits and its good things. But when you came in, you defiled my land and made my heritage an abomination. (Лев 18:24; Вт 8:7; Пс 106:38)8The priests did not say, ‘Where is the Lord?’ Those who handle the law did not know me; the shepherds[1] transgressed against me; the prophets prophesied by Baal and went after things that do not profit. (Ер 5:5; Ер 5:31; Ер 18:18; Ер 23:13; Ав 2:18; Мал 2:7; Рим 2:20)9“Therefore I still contend with you, declares the Lord, and with your children’s children I will contend. (Изх 20:5; Ер 2:35; Ез 17:20; Ез 20:35)10For cross to the coasts of Cyprus and see, or send to Kedar and examine with care; see if there has been such a thing. (Бит 10:4; Ис 21:16)11Has a nation changed its gods, even though they are no gods? But my people have changed their glory for that which does not profit. (Пс 106:20; Ис 37:19; Ер 2:8; Ер 16:20; Ер 18:13; Мих 4:5; Гал 4:8)12Be appalled, O heavens, at this; be shocked, be utterly desolate, declares the Lord, (Ис 1:2)13for my people have committed two evils: they have forsaken me, the fountain of living waters, and hewed out cisterns for themselves, broken cisterns that can hold no water. (Пс 36:9; Ер 17:13; Йн 4:10)14“Is Israel a slave? Is he a homeborn servant? Why then has he become a prey? (Изх 4:22)15The lions have roared against him; they have roared loudly. They have made his land a waste; his cities are in ruins, without inhabitant. (Ис 5:29; Ер 4:7; Ер 9:11; Ер 46:19)16Moreover, the men of Memphis and Tahpanhes have shaved[2] the crown of your head. (Вт 33:20; Ер 43:7; Ер 44:1; Ер 46:14; Ез 30:16)17Have you not brought this upon yourself by forsaking the Lord your God, when he led you in the way? (Ер 2:6; Ер 4:18)18And now what do you gain by going to Egypt to drink the waters of the Nile? Or what do you gain by going to Assyria to drink the waters of the Euphrates?[3] (Бит 31:21; Ис 7:20; Ис 8:7; Ис 23:3; Ис 30:1; Ис 31:1; Ер 2:36; Ос 7:11)19Your evil will chastise you, and your apostasy will reprove you. Know and see that it is evil and bitter for you to forsake the Lord your God; the fear of me is not in you, declares the Lord God of hosts. (Ис 3:9; Ер 2:13; Ер 2:17; Ер 3:22; Ер 4:18; Ер 5:6; Ер 14:7; Ос 5:5)20“For long ago I broke your yoke and burst your bonds; but you said, ‘I will not serve.’ Yes, on every high hill and under every green tree you bowed down like a whore. (Ис 1:21; Ер 2:31; Ер 3:1; Ер 3:2; Ер 5:5; Ер 17:2; Ер 30:8)21Yet I planted you a choice vine, wholly of pure seed. How then have you turned degenerate and become a wild vine? (Изх 15:17; Вт 32:32; Пс 44:2; Пс 80:8; Ис 5:2; Ис 5:4)22Though you wash yourself with lye and use much soap, the stain of your guilt is still before me, declares the Lord God. (Ер 17:1)23How can you say, ‘I am not unclean, I have not gone after the Baals’? Look at your way in the valley; know what you have done— a restless young camel running here and there, (Ер 2:35; Ер 7:31; Ер 19:2; Ер 19:6)24a wild donkey used to the wilderness, in her heat sniffing the wind! Who can restrain her lust? None who seek her need weary themselves; in her month they will find her. (Ер 14:6)25Keep your feet from going unshod and your throat from thirst. But you said, ‘It is hopeless, for I have loved foreigners, and after them I will go.’ (Изх 17:6; Вт 29:5; Вт 32:16; Ер 3:13)26“As a thief is shamed when caught, so the house of Israel shall be shamed: they, their kings, their officials, their priests, and their prophets, (Ер 8:1; Ер 13:13; Ер 32:32)27who say to a tree, ‘You are my father,’ and to a stone, ‘You gave me birth.’ For they have turned their back to me, and not their face. But in the time of their trouble they say, ‘Arise and save us!’ (Съд 10:9; Ис 26:16)28But where are your gods that you made for yourself? Let them arise, if they can save you, in your time of trouble; for as many as your cities are your gods, O Judah. (Вт 32:37; Ис 45:20; Ер 11:13)29“Why do you contend with me? You have all transgressed against me, declares the Lord.30In vain have I struck your children; they took no correction; your own sword devoured your prophets like a ravening lion. (Неем 9:26; Ис 1:5; Ис 9:13; Ер 5:3; 1 Сол 2:15)31And you, O generation, behold the word of the Lord. Have I been a wilderness to Israel, or a land of thick darkness? Why then do my people say, ‘We are free, we will come no more to you’?32Can a virgin forget her ornaments, or a bride her attire? Yet my people have forgotten me days without number. (Вт 32:18; Пс 106:21; Ис 3:20; Ис 17:10; Ис 61:10; Ер 3:21; Ер 18:15; Ос 8:14)33“How well you direct your course to seek love! So that even to wicked women you have taught your ways.34Also on your skirts is found the lifeblood of the guiltless poor; you did not find them breaking in. Yet in spite of all these things (Изх 22:2; 4 Цар 21:16; 4 Цар 24:4; Пс 106:38; Ер 19:4)35you say, ‘I am innocent; surely his anger has turned from me.’ Behold, I will bring you to judgment for saying, ‘I have not sinned.’ (Пс 143:2; Пр 28:13; 1 Йн 1:8; 1 Йн 1:10)36How much you go about, changing your way! You shall be put to shame by Egypt as you were put to shame by Assyria. (Ис 30:3; Ер 31:22)37From it too you will come away with your hands on your head, for the Lord has rejected those in whom you trust, and you will not prosper by them. (2 Цар 13:19)