Влезте безплатно

Деяния 15

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ (Бит 17:10; Лев 12:3; Гал 2:1) 2 След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим. 3 И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя. 4 Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[1]. (Д А 14:27; Д А 15:12) 5 Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон. 6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. 7 След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. (Д А 10:1) 8 И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. (Д А 2:4; Д А 10:44; Д А 11:17) 9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата. 10 А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? (Мт 23:4; Лк 11:46; Гал 5:1) 11 Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ (Д А 13:38; Рим 3:24) 12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците. 13 А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! (Мт 13:55; Гал 1:19; Як 1:1) 14 Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. (Д А 13:46) 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано: 16 „След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, (Ам 9:11) 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име“, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[2]. 19 Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, (Д А 21:25) 20 но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[3]. (Изх 34:15; Лев 17:10; Лев 18:6) 21 Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“ (Д А 13:15; Д А 13:27) 22 Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, (Д А 15:40) 23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[4], (Д А 15:1) 25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, 26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: 29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“ 30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. 31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. 32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. 33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[5]. 34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[6]. 35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други. 36 След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ (Д А 13:1) 37 Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. (Д А 12:25; Кол 4:10; 2 Тим 4:11) 38 Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. (Д А 13:13) 39 Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. 40 А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. (Д А 15:22; Д А 15:27; Д А 15:32) 41 И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите. (Д А 15:23) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 15

English Standard Version

от Crossway
1 But some men came down from Judea and were teaching the brothers, “Unless you are circumcised according to the custom of Moses, you cannot be saved.” (Лев 12:3; Йн 21:23; Д А 6:14; Д А 15:3; Д А 15:5; Д А 15:22; Д А 15:24; Д А 15:36; Д А 15:40; 1 Кор 7:18; Гал 2:11; Гал 2:14; Гал 5:2) 2 And after Paul and Barnabas had no small dissension and debate with them, Paul and Barnabas and some of the others were appointed to go up to Jerusalem to the apostles and the elders about this question. (Д А 5:12; Д А 11:30; Д А 15:4; Д А 15:6; Д А 15:7; Д А 15:22; Д А 16:4; Гал 2:1) 3 So, being sent on their way by the church, they passed through both Phoenicia and Samaria, describing in detail the conversion of the Gentiles, and brought great joy to all the brothers.[1] (Д А 11:18; Д А 14:27; Д А 15:1; Д А 17:15; Д А 21:5; Рим 15:24; 1 Кор 16:6; 1 Кор 16:11; 2 Кор 1:16; Тит 3:13; 3 Йн 1:6) 4 When they came to Jerusalem, they were welcomed by the church and the apostles and the elders, and they declared all that God had done with them. (Д А 15:2; Д А 15:3; Д А 21:17) 5 But some believers who belonged to the party of the Pharisees rose up and said, “It is necessary to circumcise them and to order them to keep the law of Moses.” (Д А 15:1; Д А 24:5; Гал 5:3) 6 The apostles and the elders were gathered together to consider this matter. (Д А 15:4; Д А 15:12; Д А 15:25) 7 And after there had been much debate, Peter stood up and said to them, “Brothers, you know that in the early days God made a choice among you, that by my mouth the Gentiles should hear the word of the gospel and believe. (Д А 10:20; Д А 15:2; Д А 20:24; Еф 1:13; Кол 1:5; 1 Сол 1:5) 8 And God, who knows the heart, bore witness to them, by giving them the Holy Spirit just as he did to us, (Д А 1:24; Д А 10:44; Д А 10:47; Д А 11:15; Д А 11:17; Д А 14:3; Д А 15:28; Гал 3:2) 9 and he made no distinction between us and them, having cleansed their hearts by faith. (Пс 51:10; Д А 10:28; Д А 10:34; Д А 10:43; Д А 11:12; Д А 26:18; Рим 3:22; 2 Кор 7:1; Еф 3:6; 1 Пет 1:22) 10 Now, therefore, why are you putting God to the test by placing a yoke on the neck of the disciples that neither our fathers nor we have been able to bear? (Пс 106:14; Ис 7:12; Мт 11:28; Мт 23:4; Лк 11:46; Д А 15:28; Гал 5:1) 11 But we believe that we will be saved through the grace of the Lord Jesus, just as they will.” (Д А 15:9; Д А 16:31; Рим 3:24; Рим 5:15; Еф 2:5; Еф 2:8; 1 Сол 5:9; 2 Тим 1:9; Тит 2:11; Тит 3:7) 12 And all the assembly fell silent, and they listened to Barnabas and Paul as they related what signs and wonders God had done through them among the Gentiles. (Д А 14:27; Д А 15:4) 13 After they finished speaking, James replied, “Brothers, listen to me. (Д А 12:17) 14 Simeon has related how God first visited the Gentiles, to take from them a people for his name. (Вт 7:6; Ис 43:21; Д А 15:7; Д А 18:10; Рим 9:24) 15 And with this the words of the prophets agree, just as it is written, 16 “‘After this I will return, and I will rebuild the tent of David that has fallen; I will rebuild its ruins, and I will restore it, (Ер 12:15; Ам 9:11) 17 that the remnant[2] of mankind may seek the Lord, and all the Gentiles who are called by my name, says the Lord, who makes these things (Ис 43:7; Ер 14:9; Дан 9:19; Д А 17:27) 18 known from of old.’ (Ис 45:21) 19 Therefore my judgment is that we should not trouble those of the Gentiles who turn to God, (Д А 14:15; Д А 15:28) 20 but should write to them to abstain from the things polluted by idols, and from sexual immorality, and from what has been strangled, and from blood. (Лев 3:17; Ез 4:13; Дан 1:8; Мал 1:7; Мал 1:12; Д А 15:29; Д А 21:25; 1 Кор 6:18; 1 Кор 10:7; Отк 2:14; Отк 2:20) 21 For from ancient generations Moses has had in every city those who proclaim him, for he is read every Sabbath in the synagogues.” (Д А 13:15; Д А 13:27; 2 Кор 3:14) 22 Then it seemed good to the apostles and the elders, with the whole church, to choose men from among them and send them to Antioch with Paul and Barnabas. They sent Judas called Barsabbas, and Silas, leading men among the brothers, (Д А 1:23; Д А 15:1; Д А 15:2; 1 Пет 5:12) 23 with the following letter: “The brothers, both the apostles and the elders, to the brothers[3] who are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia, greetings. (Д А 15:22; Д А 23:26; Як 1:1; 2 Йн 1:10) 24 Since we have heard that some persons have gone out from us and troubled you[4] with words, unsettling your minds, although we gave them no instructions, (Д А 15:1; Гал 1:7; Гал 2:4; Гал 5:10; Гал 5:12; Тит 1:10) 25 it has seemed good to us, having come to one accord, to choose men and send them to you with our beloved Barnabas and Paul, (Д А 1:14; 2 Пет 3:15) 26 men who have risked their lives for the name of our Lord Jesus Christ. (Д А 9:23; Д А 14:19; Д А 20:24; Д А 21:13; 2 Кор 4:11; 1 Йн 3:16) 27 We have therefore sent Judas and Silas, who themselves will tell you the same things by word of mouth. (Д А 15:22; Д А 15:32) 28 For it has seemed good to the Holy Spirit and to us to lay on you no greater burden than these requirements: (Йн 16:13; Д А 5:32; Д А 15:8; Д А 15:10; Д А 15:19; 1 Кор 7:40; Отк 2:24) 29 that you abstain from what has been sacrificed to idols, and from blood, and from what has been strangled, and from sexual immorality. If you keep yourselves from these, you will do well. Farewell.” (Д А 15:20; Д А 21:25; 1 Кор 8:1; 1 Кор 8:4; 1 Кор 8:7; 1 Кор 8:10; 1 Кор 10:19; Отк 2:14; Отк 2:20) 30 So when they were sent off, they went down to Antioch, and having gathered the congregation together, they delivered the letter. 31 And when they had read it, they rejoiced because of its encouragement. 32 And Judas and Silas, who were themselves prophets, encouraged and strengthened the brothers with many words. (Д А 13:1; Д А 14:22; Д А 15:1) 33 And after they had spent some time, they were sent off in peace by the brothers to those who had sent them.[5] (Бит 26:29; Д А 15:32; 1 Кор 16:11; Евр 11:31) 35 But Paul and Barnabas remained in Antioch, teaching and preaching the word of the Lord, with many others also. (Д А 13:1) 36 And after some days Paul said to Barnabas, “Let us return and visit the brothers in every city where we proclaimed the word of the Lord, and see how they are.” (Д А 13:4; Д А 13:13; Д А 13:51; Д А 14:6; Д А 14:24; Д А 15:32) 37 Now Barnabas wanted to take with them John called Mark. (Д А 12:12) 38 But Paul thought best not to take with them one who had withdrawn from them in Pamphylia and had not gone with them to the work. (Д А 13:13) 39 And there arose a sharp disagreement, so that they separated from each other. Barnabas took Mark with him and sailed away to Cyprus, (Д А 17:16; Кол 4:10) 40 but Paul chose Silas and departed, having been commended by the brothers to the grace of the Lord. (Д А 11:23; Д А 14:26; Д А 15:1; Д А 15:11; Рим 16:20) 41 And he went through Syria and Cilicia, strengthening the churches. (Д А 15:32; Д А 16:5) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.