Битие 45 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Йосиф се разкрива на братята си

1 Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. (Д А 7:13) 2 И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. 3 А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. 4 И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. (Бит 50:20; Пс 105:17) 6 Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. 8 И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. 9 Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! (Д А 7:14) 10 Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. (Бит 46:28; Бит 47:1) 11 И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. 12 И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. 13 Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ 14 После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. 15 И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него. 16 Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. 17 Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! 18 Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. 19 Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. 20 И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ 21 Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. 22 На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. 23 На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. 24 После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ 25 И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. 26 Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. 27 Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. 28 И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“

English Standard Version

от Crossway

Joseph Provides for His Brothers and Family

1 Then Joseph could not control himself before all those who stood by him. He cried, “Make everyone go out from me.” So no one stayed with him when Joseph made himself known to his brothers. (Бит 43:31; Ест 5:10) 2 And he wept aloud, so that the Egyptians heard it, and the household of Pharaoh heard it. 3 And Joseph said to his brothers, “I am Joseph! Is my father still alive?” But his brothers could not answer him, for they were dismayed at his presence. (Д А 7:13) 4 So Joseph said to his brothers, “Come near to me, please.” And they came near. And he said, “I am your brother, Joseph, whom you sold into Egypt. (Бит 37:28) 5 And now do not be distressed or angry with yourselves because you sold me here, for God sent me before you to preserve life. (Бит 50:20; Пс 105:16) 6 For the famine has been in the land these two years, and there are yet five years in which there will be neither plowing nor harvest. (Бит 41:30; Изх 34:21; Вт 21:4; 1 Цар 8:12; Ис 30:24)

Бит 41:30Изх 34:21Вт 21:41 Цар 8:12Ис 30:24

7 And God sent me before you to preserve for you a remnant on earth, and to keep alive for you many survivors. 8 So it was not you who sent me here, but God. He has made me a father to Pharaoh, and lord of all his house and ruler over all the land of Egypt. (Бит 41:43; Бит 45:26) 9 Hurry and go up to my father and say to him, ‘Thus says your son Joseph, God has made me lord of all Egypt. Come down to me; do not tarry. 10 You shall dwell in the land of Goshen, and you shall be near me, you and your children and your children’s children, and your flocks, your herds, and all that you have. (Бит 46:34; Бит 47:1; Бит 47:4; Бит 47:6; Бит 47:11; Бит 47:27; Бит 50:8; Изх 8:22; И Н 10:41)

Бит 46:34Бит 47:1Бит 47:4Бит 47:6Бит 47:11Бит 47:27Бит 50:8Изх 8:22И Н 10:41

11 There I will provide for you, for there are yet five years of famine to come, so that you and your household, and all that you have, do not come to poverty.’ (Бит 47:12; Бит 50:21) 12 And now your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin see, that it is my mouth that speaks to you. (Бит 42:23) 13 You must tell my father of all my honor in Egypt, and of all that you have seen. Hurry and bring my father down here.” (Д А 7:14) 14 Then he fell upon his brother Benjamin’s neck and wept, and Benjamin wept upon his neck. 15 And he kissed all his brothers and wept upon them. After that his brothers talked with him. 16 When the report was heard in Pharaoh’s house, “Joseph’s brothers have come,” it pleased Pharaoh and his servants. 17 And Pharaoh said to Joseph, “Say to your brothers, ‘Do this: load your beasts and go back to the land of Canaan, 18 and take your father and your households, and come to me, and I will give you the best of the land of Egypt, and you shall eat the fat of the land.’ (Бит 47:6) 19 And you, Joseph, are commanded to say, ‘Do this: take wagons from the land of Egypt for your little ones and for your wives, and bring your father, and come. (Бит 46:5) 20 Have no concern for^[1] your goods, for the best of all the land of Egypt is yours.’” 21 The sons of Israel did so: and Joseph gave them wagons, according to the command of Pharaoh, and gave them provisions for the journey. (Бит 45:19) 22 To each and all of them he gave a change of clothes, but to Benjamin he gave three hundred shekels^[2] of silver and five changes of clothes. (Бит 43:34; 4 Цар 5:5; 4 Цар 5:22) 23 To his father he sent as follows: ten donkeys loaded with the good things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain, bread, and provision for his father on the journey. 24 Then he sent his brothers away, and as they departed, he said to them, “Do not quarrel on the way.” (Бит 42:22) 25 So they went up out of Egypt and came to the land of Canaan to their father Jacob. 26 And they told him, “Joseph is still alive, and he is ruler over all the land of Egypt.” And his heart became numb, for he did not believe them. 27 But when they told him all the words of Joseph, which he had said to them, and when he saw the wagons that Joseph had sent to carry him, the spirit of their father Jacob revived. (Бит 45:19; Бит 45:21; Бит 46:5) 28 And Israel said, “It is enough; Joseph my son is still alive. I will go and see him before I die.”