Битие 44 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Йосиф изпитва братята си

1 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. 2 Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. 3 Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. 4 Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло? 5 Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“ 6 Икономът ги настигна и им предаде тези думи. 7 А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. 8 Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? 9 У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ 10 Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ 11 Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. 12 Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. 13 В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. 14 Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. 15 А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ 16 Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ 17 Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ 18 Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. 19 Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. 20 Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. 21 Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. 22 А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. 23 Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. 24 Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. 25 След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. 26 Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. 27 А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и 28 единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. (Бит 37:33) 29 Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. 30 И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, 31 и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. 32 И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. (Бит 43:9) 33 И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. 34 Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“

English Standard Version

от Crossway

Joseph Tests His Brothers

1 Then he commanded the steward of his house, “Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put each man’s money in the mouth of his sack, (Бит 42:25; Бит 43:16; Бит 44:4) 2 and put my cup, the silver cup, in the mouth of the sack of the youngest, with his money for the grain.” And he did as Joseph told him. 3 As soon as the morning was light, the men were sent away with their donkeys. 4 They had gone only a short distance from the city. Now Joseph said to his steward, “Up, follow after the men, and when you overtake them, say to them, ‘Why have you repaid evil for good?^[1] (Бит 44:1) 5 Is it not from this that my lord drinks, and by this that he practices divination? You have done evil in doing this.’” (Бит 30:27; Бит 44:15; 4 Цар 21:6; 2 Лет 33:6)

Бит 30:27Бит 44:154 Цар 21:62 Лет 33:6

6 When he overtook them, he spoke to them these words. 7 They said to him, “Why does my lord speak such words as these? Far be it from your servants to do such a thing! 8 Behold, the money that we found in the mouths of our sacks we brought back to you from the land of Canaan. How then could we steal silver or gold from your lord’s house? (Бит 43:21) 9 Whichever of your servants is found with it shall die, and we also will be my lord’s servants.” (Бит 31:32; Бит 44:16) 10 He said, “Let it be as you say: he who is found with it shall be my servant, and the rest of you shall be innocent.” 11 Then each man quickly lowered his sack to the ground, and each man opened his sack. 12 And he searched, beginning with the eldest and ending with the youngest. And the cup was found in Benjamin’s sack. 13 Then they tore their clothes, and every man loaded his donkey, and they returned to the city. (Бит 37:29) 14 When Judah and his brothers came to Joseph’s house, he was still there. They fell before him to the ground. (Бит 37:7; Бит 37:9; Бит 42:6; Бит 43:26; Бит 43:28)

Бит 37:7Бит 37:9Бит 42:6Бит 43:26Бит 43:28

15 Joseph said to them, “What deed is this that you have done? Do you not know that a man like me can indeed practice divination?” (Бит 44:5) 16 And Judah said, “What shall we say to my lord? What shall we speak? Or how can we clear ourselves? God has found out the guilt of your servants; behold, we are my lord’s servants, both we and he also in whose hand the cup has been found.” (Бит 37:18; Бит 44:9; Чис 32:23) 17 But he said, “Far be it from me that I should do so! Only the man in whose hand the cup was found shall be my servant. But as for you, go up in peace to your father.” 18 Then Judah went up to him and said, “Oh, my lord, please let your servant speak a word in my lord’s ears, and let not your anger burn against your servant, for you are like Pharaoh himself. (Бит 41:40; Бит 43:20; Изх 32:22) 19 My lord asked his servants, saying, ‘Have you a father, or a brother?’ 20 And we said to my lord, ‘We have a father, an old man, and a young brother, the child of his old age. His brother is dead, and he alone is left of his mother’s children, and his father loves him.’ (Бит 37:3; Бит 43:8; Бит 44:30) 21 Then you said to your servants, ‘Bring him down to me, that I may set my eyes on him.’ (Бит 42:15; Бит 42:20; Бит 43:3; Бит 43:5)

Бит 42:15Бит 42:20Бит 43:3Бит 43:5

22 We said to my lord, ‘The boy cannot leave his father, for if he should leave his father, his father would die.’ (Бит 44:31) 23 Then you said to your servants, ‘Unless your youngest brother comes down with you, you shall not see my face again.’ (Бит 43:3) 24 “When we went back to your servant my father, we told him the words of my lord. 25 And when our father said, ‘Go again, buy us a little food,’ (Бит 43:2) 26 we said, ‘We cannot go down. If our youngest brother goes with us, then we will go down. For we cannot see the man’s face unless our youngest brother is with us.’ 27 Then your servant my father said to us, ‘You know that my wife bore me two sons. (Бит 46:19) 28 One left me, and I said, “Surely he has been torn to pieces,” and I have never seen him since. (Бит 37:33) 29 If you take this one also from me, and harm happens to him, you will bring down my gray hairs in evil to Sheol.’ (Бит 42:4; Бит 42:36; Бит 42:38) 30 “Now therefore, as soon as I come to your servant my father, and the boy is not with us, then, as his life is bound up in the boy’s life, 31 as soon as he sees that the boy is not with us, he will die, and your servants will bring down the gray hairs of your servant our father with sorrow to Sheol. 32 For your servant became a pledge of safety for the boy to my father, saying, ‘If I do not bring him back to you, then I shall bear the blame before my father all my life.’ (Бит 43:9) 33 Now therefore, please let your servant remain instead of the boy as a servant to my lord, and let the boy go back with his brothers. 34 For how can I go back to my father if the boy is not with me? I fear to see the evil that would find my father.”