1След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“ (Бит 12:2; Бит 12:7; Бит 13:14; Бит 17:1)2Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ (Д А 7:5)3Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“4Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“5Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“ (Бит 16:10; Бит 17:2; Бит 17:20; Бит 22:17; Бит 32:13; Вт 1:10; Рим 4:18; Евр 11:12)6Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание. (Рим 4:3; Гал 3:6; Як 2:23; 1 Мак 2:52)7Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“ (Бит 11:31)8Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“9Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“10Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече.11Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.12По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас.13След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. (Изх 1:1; Изх 12:40; Д А 7:6; Гал 3:17)14Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства. (Юд 5:9)15А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост;16само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“17А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. (Д А 13:20)18Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река – река Ефрат, (Бит 12:7; Д А 7:5)19земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци,20хетейци, ферезейци, рефаимци,21аморейци, ханаанци[1], гергесейци и йевусейци.“
1After these things the word of the Lord came to Abram in a vision: “Fear not, Abram, I am your shield; your reward shall be very great.” (Бит 26:24; Пс 3:3; Пс 18:2; Пс 84:11; Пс 119:114; Дан 10:12; Лк 1:13; Лк 1:30)2But Abram said, “O Lord God, what will you give me, for I continue[1] childless, and the heir of my house is Eliezer of Damascus?”3And Abram said, “Behold, you have given me no offspring, and a member of my household will be my heir.” (Бит 14:14)4And behold, the word of the Lord came to him: “This man shall not be your heir; your very own son[2] shall be your heir.” (Бит 17:16)5And he brought him outside and said, “Look toward heaven, and number the stars, if you are able to number them.” Then he said to him, “So shall your offspring be.” (Бит 22:17; Бит 26:4; Изх 32:13; Вт 1:10; Вт 10:22; 1 Лет 27:23; Пс 147:4; Рим 4:18; Евр 11:12)6And he believed the Lord, and he counted it to him as righteousness. (Пс 106:31; Рим 4:3; Рим 4:9; Рим 4:22; Гал 3:6; Як 2:23)7And he said to him, “I am the Lord who brought you out from Ur of the Chaldeans to give you this land to possess.” (Бит 11:31; Бит 12:1; Неем 9:7; Пс 105:42; Пс 105:44; Д А 7:2)8But he said, “O Lord God, how am I to know that I shall possess it?” (Съд 6:17; 4 Цар 20:8; Пс 86:17; Ис 7:11; Лк 1:18)9He said to him, “Bring me a heifer three years old, a female goat three years old, a ram three years old, a turtledove, and a young pigeon.”10And he brought him all these, cut them in half, and laid each half over against the other. But he did not cut the birds in half. (Лев 1:17; Ер 34:18)11And when birds of prey came down on the carcasses, Abram drove them away.12As the sun was going down, a deep sleep fell on Abram. And behold, dreadful and great darkness fell upon him. (Бит 2:21)13Then the Lord said to Abram, “Know for certain that your offspring will be sojourners in a land that is not theirs and will be servants there, and they will be afflicted for four hundred years. (Изх 1:11; Изх 3:7; Изх 12:40; Д А 7:6; Гал 3:17)14But I will bring judgment on the nation that they serve, and afterward they shall come out with great possessions. (Изх 6:6; Изх 12:36; Пс 105:37)15As for you, you shall go to your fathers in peace; you shall be buried in a good old age. (Бит 25:8)16And they shall come back here in the fourth generation, for the iniquity of the Amorites is not yet complete.” (3 Цар 21:26; Дан 8:23; Ам 2:9; Мт 23:32; 1 Сол 2:16)17When the sun had gone down and it was dark, behold, a smoking fire pot and a flaming torch passed between these pieces.18On that day the Lord made a covenant with Abram, saying, “To your offspring I give[3] this land, from the river of Egypt to the great river, the river Euphrates, (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 24:7; Бит 26:4; Изх 23:31; Чис 34:2; Вт 1:7; Вт 34:4; И Н 1:4; Неем 9:8)19the land of the Kenites, the Kenizzites, the Kadmonites,20the Hittites, the Perizzites, the Rephaim,21the Amorites, the Canaanites, the Girgashites and the Jebusites.”