Плач Еремиев 3 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Ридание на пророка за Сион – надежда въпреки бедствията

1 Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв. 2 Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло. 3 Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си. 4 Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми. 5 Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила. 6 Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна. 7 Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки 8 и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми. 9 С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми. 10 Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място; 11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши; 12 изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели; 13 простреля сърцето ми със стрели от колчана Си. 14 Станах за присмех на целия си народ, всекидневна тяхна подигравателна песен. 15 Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин; 16 разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел. 17 И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах: 18 „Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“ 19 Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката. 20 Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене. 21 Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда: 22 по милост на Господа ние не изчезнахме, защото милосърдието Му не е пресекнало – 23 то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност! 24 Господ е моят дял, казва душата ми, и така, на Него ще се надявам. 25 Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси. 26 Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа. 27 Добре е за човека, когато носи иго на младини. 28 Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него. 29 Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“ 30 Нека подлага страната си на онзи, който го удря, до пресита да приема хули, 31 понеже Господ не отхвърля за вечни времена. 32 Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост. 33 Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки. 34 Но когато биват тъпкани всички затворници на страната, 35 когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния, 36 когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда? 37 Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ? 38 Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие? 39 За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си. 40 Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа. 41 Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата. 42 Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади. 43 Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали. 44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе. 45 Направил си ни като смет и отвращение сред народите. 46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове. 47 Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас. 48 Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ. 49 Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане, 50 докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата. 51 Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град. 52 Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка. 53 Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни. 54 Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“ 55 От дълбоката яма призовах името Ти, Господи. 56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач! 57 Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“ 58 Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот. 59 Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми! 60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене; 61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене, 62 думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене. 63 Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях. 64 Въздай им, Господи, според делата на ръцете им. 65 Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях. 66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“

Верен

1 Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост. 2 Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина. 3 Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден. 4 Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми. 5 Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка. 6 Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите. 7 Обгради ме и не мога да излязаст. 5;, утежни бронзовите ми окови. 8 Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми^[1]. 9 Прегради пътищата ми с дялани камънист. 5;, изкриви пътеките ми. 10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места. 11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме. 12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела. 13 Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Сист. 12;. 14 Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден^[2]. 15 Насити ме с горчивини, напи ме с пелин. 16 Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха. 17 Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието. 18 И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА. 19 Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката! 20 Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен. 21 Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам: 22 Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. 23 Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност. 24 Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него. 25 Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси. 26 Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА. 27 Добро е за човека да носи ярем в младостта си. 28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил. 29 Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда. 30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор. 31 Защото Господ не отхвърля завинаги, 32 а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости. 33 Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове. 34 Да се тъпчат под крака всички затворници на земята, 35 да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния, 36 да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?^[3] 37 Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД? 38 Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто? 39 Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си? 40 Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА! 41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата! 42 Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости. 43 Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш. 44 Обви се с облак, за да не проникне молитва^[4]. 45 Помия и измет ни направи сред народите. 46 Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас. 47 Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение. 48 Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми. 49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих, 50 докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата. 51 Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми. 52 Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина. 53 Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен. 54 Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм! 55 Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров. 56 Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми! 57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се. 58 Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми. 59 Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми^[5], отсъди правото ми! 60 Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен. 61 Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен, 62 говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден. 63 Виж сядането им и ставането им – аз съм им подигравателна песенст. 14;. 64 Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им! 65 Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне! 66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!