1Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали на земята величието на Израил и не си спомни за подножието на Своите крака.2Господ погуби, не пощади всички жилища на потомците на Яков. Разруши в гнева Си крепостите на дъщерята на Юда. Повали на земята, отхвърли царството и князете му като нечисти.3В Своя гняв Той сломи цялата сила на Израил, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали срещу Яков като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо.4Той изопна Своя лък като неприятел, насочи дясната Си ръка като враг и уби всичко, което е мило за окото. Върху шатрата на Сионовата дъщеря изля като огън яростта Си.5Господ стана като неприятел, изтреби Израил, разори всичките му палати, разруши крепостите му и разпростря тъга и плач у дъщерята на Юда.6И премахна като от градина Своята ограда. Разори Своето място на събранията. Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.7Господ отхвърли Своя жертвеник, напусна Своето светилище. Предаде в ръцете на враговете укрепените стени на дворците му. В дома Господен те вдигнаха шум като в празничен ден.8Господ реши да разруши стените на Сионовата дъщеря, опна връв за измерване, не отдръпна ръката Си, докато стените бяха разрушени; съсипа едновременно външните крепости и стените.9Портите ѝ затънаха в земята. Той сломи и строши на парчета ключалките им. Царят и князете ѝ в плен са между езичниците. Няма вече закон и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.10Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря, посипаха с пепел главите си, надянаха вретища. Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.11Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.12Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“, и предават дух в майчините си прегръдки.13Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска? На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова? Защото твоята рана е голяма като море. И кой може да те изцери?14Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен, и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.15Пляскат подигравателно ръце за тебе всички, които минават по пътя, подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват: „Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, радост на цялата земя?“16Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове. Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го. Само този ден чакахме, доживяхме да видим това!“17Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена. Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе. Вдигна високо силата на твоите неприятели.18Сърцето им вика към Господа: „О, крепост на Сионовата дъщеря, лей потоци сълзи денем и нощем! Не си давай покой, не затваряй очите си!19Ставай, викай нощем в началото на стражите! Изливай като вода своето сърце пред лицето на Господа. Простирай своите ръце към Него за живота на своите деца, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.20Господи, погледни и виж на кого си направил така, че жените да ядат съвършено здрави новородени дечица? Били ли са убивани в светилището на Господа свещеник и пророк?21Деца и старци лежат на земята по улиците. Младите ми момчета и момичета паднаха от меч. Ти ги убиваше в деня на Своя гняв, изкла ги безмилостно.22Ти свика врагове отвред като на празник да ме ужасяват. В деня на Господния гняв никой не се спаси, никой не оцеля. Онези, които бях родила и отгледала, врагът ми ги изтреби.“
Плач Еремиев 2
Верен
1Как заоблачи Господ сионската дъщеря в гнева Си! Хвърли от небето на земята великолепието на Израил и не си спомни за подножието Си в деня на гнева Си!2Господ погълна всички жилища на Яков и не пожали; събори в яростта Си укрепленията на юдовата дъщеря; сведе до земята, оскверни царството и първенците му.3В пламтящия Си гняв строши всеки рог на Израил. Оттегли десницата Си от врага и изгори Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо.4Опъна лъка Си като враг, застана с десницата Си като противник и изби всичко приятно за окото. В шатъра на сионската дъщеря изля като огън яростта Си[1].5Господ стана като враг[2], погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.6И разсипа шатъра му като колиба в градина, унищожи мястото на празничното му събрание. ГОСПОД направи да се забрави в Сион празнично събрание и събота; и в яростния Си гняв отхвърли цар и свещеник.7Господ отблъсна олтара Си, погнуси се от светилището Си, предаде стените на дворците му в ръката на врага. Надигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в ден на празник.8Господ намисли да разруши стената на сионската дъщеря; опъна мерителна връв, не оттегли ръката Си от изтребление и направи предстението и стената да жалеят; заедно се снижиха окаяно.9Портите ѝ потънаха в земята, Той сломи и строши резетата ѝ. Царят ѝ и първенците ѝ са сред езичниците, закон няма вече и пророците ѝ не получават видение от ГОСПОДА.10Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.11Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.12Казват на майките си: Къде има жито и вино? – докато примират като смъртно ранени по улиците на градаст. 11;, докато душата им се излива на скута на майките им.13Какво да ти засвидетелствам, с какво да те сравня, ерусалимска дъще? На какво да те оприлича, за да те утеша, сионска дъще? Защото разрушението ти е голямо като морето – кой може да те изцели?14Пророците ти виждаха за теб суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а виждаха за теб суетни пророчества, които те докараха до изгнание.15Всички минаващи по пътя пляскат с ръце над теб, подсвиркват и клатят главите си над ерусалимската дъщеря: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радост за цялата земя?16Всичките ти врагове раззинаха против теб устата си, подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме. Доживяхме, видяхме!17ГОСПОД извърши, каквото беше решил; изпълни дадената дума, която беше определил от древните дни. Срина, без да пожали, развесели над теб врага, издигна рога на противниците ти.18Сърцето им вика към Господа. Ти, стена на сионската дъщеря, лей сълзи като поток денем и нощем, не си давай почивка, нека не спира зеницата на окото ти!19Стани, викай нощем при началото на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на децата си, които примират от глад по ъглите на всички улици.20Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание на кого си направил това! Да ядат ли жени рожбите си, дечицата в обятията си? Да бъдат ли убити в Господното светилище свещеник и пророк?21Дете и старец лежат на земята по улиците, девиците ми и младежите ми паднаха от меч. Изби в деня на гнева Си, изкла, без да пожалиш.22Свикал си отвред ужасите ми като в ден на празнично събрание. В деня на ГОСПОДНИЯ гняв нямаше избягал и оцелял. Тези, които носих в обятия и отгледах, врагът ми ги довърши.