1Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.2Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато, как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.3Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.4Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда. Децата искат хляб и няма кой да им подаде.5Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците; охранените в скъпи дрехи се валят в смет.6Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом: той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.7Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко. Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,8а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците. Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.9Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът, защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.10Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си, за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.11Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който разруши основите му.12Царете земни и всички живеещи по света не вярваха, че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.13Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници, които сред него проливаха кръвта на праведници,14скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв, така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.15„Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“ Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше: „Няма да ги има вече!“16Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях, защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.17Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ. От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.18А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици. Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.19Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето. Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.20Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят, за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.21Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц! Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш.22Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова, Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.
Плач Еремиев 4
Верен
1Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците!2Скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!3Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята.4Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде.5Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището.6Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце.7Назиреите ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубини, блестяха като сапфир.8По-тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.9По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето.10Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми.11ГОСПОД изпълни яростта Си, изля пламтящия Си гняв. Запали в Сион огън, който пояде основите му.12Не вярваха земните царе и жителите на целия свят, че притеснител и враг щеше да влезе в ерусалимските порти.13Това е заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, които проливаха сред него кръвта на праведните.14Те се лутаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че не можеше да се допре човек до дрехите им.15Отстъпете, нечисти! – викаха към тях. Отстъпете, отстъпете, не се допирайте! Когато бягаха, се скитаха. Говореше се сред народите: Няма да пребивават повече при нас.16Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван.17Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси.18Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде.19Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха.20Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им – за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите.21Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш.22Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.