Лука 7

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум. (Мт 8:5)2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране.3 Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му.4 Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш,5 защото обича народа ни и синагогата той построи.“6 Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми,7 затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее.8 Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: ‘Иди’ – и отива, на друг: ‘Ела’ – и идва; а на слугата си: ‘Направи това’ – и той го прави.“9 Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“10 И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.11 На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.12 А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града.13 Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“14 След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“15 Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му. (3 Цар 17:23)16 И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“17 И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.18 А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си (Мт 11:2)19 и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: ‘Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме’?“21 Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.22 В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества. (Ис 29:18; Ис 35:5; Ис 61:1; Лк 4:18)23 Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“24 Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?25 Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци.26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.27 Защото този е, за когото е писано: ‘Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.’ (Мал 3:1)28 Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“29 И целият народ, дори и митарите*, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан. (Мт 21:32)30 А фарисеите* и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си. (Лк 3:12)31 И Господ рече: „На кого впрочем да уподобя хората от това поколение? И на кого те приличат?32 Те приличат на деца, които стоят на площада и си подвикват едно на друго: ‘Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте’.33 Защото дойде Йоан Кръстител – той нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: ‘Бяс има’.34 Дойде Синът човешки – ядеше и пиеше; а казвате: ‘Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари* и грешници’.35 Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“36 Един от фарисеите* Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. (Мт 26:6; Мк 14:1; Йн 12:1)37 А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро;38 и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро.39 Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“40 А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“41 Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария*, а другият – петдесет.42 Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“43 Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“44 И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри.45 Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми.46 Ти с елей* не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми.47 Затова ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“48 На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“49 А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“ (Лк 8:25)50 Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“ (Лк 8:48; Лк 17:19; Лк 18:42)

Лука 7

Верен

1 След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум.2 А слугата на един стотник, когото стотникът ценеше, беше болен на смъртно легло.3 И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.4 И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,5 защото люби нашия народ и ни е построил синагогата.6 А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.7 Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.8 Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.9 Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.11 И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.13 И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи.14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.15 И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му.16 И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ.17 И това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.18 И учениците на Йоан му известиха за всичко това.19 Тогава Йоан повика двама от учениците си и ги изпрати при Господа, за да попитат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?20 И когато мъжете дойдоха при Него, казаха: Йоан Кръстител ни изпрати при Теб, за да попитаме: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на бедните се проповядва благовестието.23 И блажен е онзи, който не се отвръща от Мен.24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“28 Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.29 И когато чуха, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение.30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него.31 Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат?32 Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте.33 Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон.34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца.36 Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.38 И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото.39 А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.40 А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.41 Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.42 И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече?43 В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди.44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си.45 Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл.46 Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми.47 Затова ти казвам: простени са ѝ многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби.48 И ѝ каза: Простени са ти греховете.49 А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава?50 Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.