1Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха. (Вт 23:26; Мт 12:1; Мк 2:23)2Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“3А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него? (1 Цар 21:1)4Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“ (Лев 24:9)5След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“
Изцеляване на човека с изсъхналата ръка
6В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала. (Мт 12:9; Мк 3:1; Лк 13:10; Лк 14:2)7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.8Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи.9Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота – добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“10И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.11А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус. (Лк 11:53; Лк 19:47; Лк 20:19; Лк 22:2)
Иисус Христос избира дванадесет апостоли
12През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. (Мт 10:1; Мк 3:13)13А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли:14Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, (Д А 1:13)15Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот,16Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател.
Иисус Христос поучава и лекува
17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон (Мт 4:23)18[1] бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове.19И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.
Блаженства и упреци
20А Той отправи поглед към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство. (Мт 5:1)21Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете.22Блажени ще бъдете, когато хората ви намразят, когато ви отлъчат, похулят и оклеветят името ви заради Сина човешки. (Д А 5:41; 1 Пет 4:14)23Бъдете радостни тогава и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй постъпваха и техните предци с пророците. (2 Лет 36:16; Д А 7:52)24Но горко на вас, богатите, защото вече сте си получили утехата.25Горко на вас, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко на вас, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.26Горко на вас, когато всички хора заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните предци с лъжепророците.
За любовта към враговете
27А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, (Мт 5:38; Мт 7:12)28благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. (Рим 12:14)29Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата.30На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.31И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. (Мт 7:12)32Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат.33Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото.34Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.35Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.36Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
За осъждането и отношението към ближния
37Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости. (Мт 7:1; Рим 2:1)38Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Мк 4:24)39Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата? (Мт 15:14)40Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител. (Мт 10:24; Йн 13:16; Йн 15:20)41Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? (Мт 7:1)42Или как можеш да кажеш на брат си „Нека, брате, извадя сламката от окото ти“, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.
Дървото се познава по плода
43Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. (Мт 7:15; Мт 7:16; Мт 7:24; Мт 12:33)44Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде.45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.46И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите, каквото казвам? (Мт 7:21; Мт 7:24)47Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича.48Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.49А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“
Лука 6
Верен
от Veren1И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.2А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?3Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,4как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?5И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.6А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.8Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.9Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?10И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.11А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.12През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.13А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:14Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;15Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;16Юда, Якововия брат[1] и Юда Искариотски, който и стана предател.17И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;18и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.19И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.20И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.22Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.23Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.24Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.25Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.26Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.27Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;28благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.29На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.30Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.31И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.32Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.33И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.34И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.35Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.36И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;38давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.39Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?40Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.41И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?42Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.46И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?47Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.48Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.49А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.