Лука 14

Съвременен български превод

1 Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.2 И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. (Лк 6:6; Лк 13:10)3 Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“4 Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати.5 След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ (Мт 12:11)6 И те не можаха да Му отговорят на това.7 Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча:8 „Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. (Пр 25:6)9 Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: „Отстъпи на този това място!“ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.10 Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: „Приятелю, премести се на по-добро място!“ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си.11 Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“ (Мт 23:12; Лк 18:14; 1 Пет 5:6)12 А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата.13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи.14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“15 Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“ (Мт 22:1)16 А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. (Мт 22:1)17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: „Елате, понеже всичко е вече готово.“18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: „Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!“19 Другият рече: „Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!“20 Третият рече: „Ожених се и затова не мога да дойда.“21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: „Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“22 Слугата се върна и рече: „Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.“23 Тогава господарят рече на слугата си: „Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми[1]“.“25 С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: (Мт 10:37)26 „Ако някой идва при Мене и не се откъсне[2] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. (Мт 10:34; Лк 18:29)27 Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (Мт 16:24; Мк 8:34; Лк 9:23)28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара?29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват30 и да казват: „Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара“.31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч.33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34 Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена?35 Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Мт 5:13; Мк 9:50; Лк 8:8)

Лука 14

Верен

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха.2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка.3 И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не?4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна.5 И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден?6 И не можаха да Му отговорят на това.7 А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча:8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата.11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.13 Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи[1];14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.15 И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.16 А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина.17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово.18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19 Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците[2].22 И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място.23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.27 Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик.28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара?29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:30 Този човек започна да строи, но не можа да довърши.31 Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир.33 И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?35 Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.