1В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите.2Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея?3Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.4Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?5Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“
Притча за безплодната смокиня
6Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.7И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“8Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.9И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“
Иисус Христос лекува в събота
10Една събота Иисус поучаваше в една синагога. (Лк 6:6; Лк 14:2)11Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.12Като я видя, Иисус я повика и и рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“13И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.14Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“ (Изх 20:9; Вт 5:13)15Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?16А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“17И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Притча за синаповото зърно и кваса
18Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича? (Мт 13:31; Мк 4:30)19Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“ (Пс 104:12; Ез 17:23; Ез 31:6; Дан 4:9; Дан 4:18)20И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство? (Мт 13:33)21Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“
Тясната врата
22Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше. (Мт 7:13; Мт 7:21; Лк 9:51; Лк 17:11)23Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори:24„Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат.25Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате „Господи, Господи, отвори ни!“, и когато Той ви отвори и рече „Не ви зная откъде сте“, (Мт 25:10)26тогава ще започнете да казвате: „Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше“.27А Той ще рече: „Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!“28Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън. (Пс 107:3; Мт 8:11; Мт 22:13; Мт 25:30)29И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство.30И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“ (Мт 19:30; Мт 20:16; Мк 10:31)
Оплакването на Йерусалим
31В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“ (Мт 23:37)32Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша.33Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.34Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте. (Пс 91:4; Мт 23:37; Д А 7:52)35Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“ (Пс 118:26; Ер 12:7)
Лука 13
Верен
1В същото време присъстваха някои, които известиха на Иисус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.2И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?3Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.4Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим?5Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.6Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.7И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята?8А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;9и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.10И една събота Той поучаваше в една от синагогите;11и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.12А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ.13И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.14А началникът на синагогата, като недоволстваше за това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.15А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?16А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?17И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.18Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня?19Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.20И пак каза: С какво да сравня Божието царство?21Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.22И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше.23И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза:24Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат.25След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте.26Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал.27А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте[1]; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда.28Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън.29И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство.30И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.31В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.32И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.33Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.34Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!35Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.