Превратност на всичко земно и вредата от глупостта
1Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта. (Гал 5:9)2Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния.3По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.4Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки.5Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник:6глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват. (Пр 19:10; Пр 30:22)7Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.8Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе. (Пс 7:16; Пр 26:27; Сир 27:26)9Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях.10Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието и, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи.11Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.12Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби. (Пр 10:32)13Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие. (Пр 12:13; Пр 14:3; Пр 18:7)14Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него? (Екл 8:7)15Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.16Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат! (Пр 31:4)17Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване.18Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце.19Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите.20Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе. (Изх 22:27; Лк 12:2)
Еклисиаст 10
Верен
от Veren1Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малко безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.2Разумът на мъдрия е в десницата му, а разумът на безумния – в левицата му.3Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.4Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.5Има зло, което видях под слънцето, като грешка, произхождаща от владетеля –6безумието се поставя на голяма почит, а богатите седят на скромни места.7Видях слуги на коне и князе да ходят на земята като слуги.8Който копае яма, ще падне в нея и който разбива ограда, змия ще го ухапе.9Който копае камъни, ще се рани от тях; който цепи дърва, се излага на опасност от тях.10Ако се притъпи желязото и човек не наточи острието, трябва да използва повече сила. А мъдростта е полезна за оправяне.11Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.12Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;13началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.14Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?15Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.16Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!17Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме – за укрепване, а не за напиване!18От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.19Угощение се приготвя за забавление и виното весели живота, а парите отговарят на всичко.20Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.