1Хляба си хвърли върху вода – след много дни ти пак ще го намериш.2От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята.3Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава.4Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне.5Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това. (Пс 139:14; Йн 3:8)6Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.7Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето.8Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.
Суетата на младостта
9Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд.10Пропъди всяка печал от сърцето си, всичко неприятно отстрани от себе си, защото и младостта, и възрастта на черните коси са суета.
Еклисиаст 11
Верен
1Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш.2Дай дял на седмина и още на осмина, защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.3Ако облаците са пълни, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне на юг или на север, на мястото, където дървото падне, там си остава.4Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне.5Както не знаеш пътя на вятъра и както не знаеш как духът влиза в костите на утробата на бременната, така не знаеш и действието на Бога, който прави всичко.6Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее – това или онова, или и двете ще са еднакво добри.7И светлината е сладка, и е добро за очите да виждат слънцето,8но дори човек да живее много години и да се весели през всички тях, нека си спомня дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Всичко, което идва, е суета.9Весели се, младежо, в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.10Затова отмахни от сърцето си печалта и отдалечи злото от плътта си – защото младостта и черните коси са суета.