1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път2с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата – Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.3И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.
Полза от Божиите наказания
4В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв5и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава. (Пр 3:11)6Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“ (Вт 8:5; Йов 5:17; Отк 3:19)7Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва?8Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове.9Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот?10Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост.11Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
Наставления за мир и чистота
12Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе (Ис 35:3)13и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив – да се излекува. (Пр 4:26)14Ревностно се стремете да имате мир с всички, както и онази святост, без която никой няма да види Господа. (Пс 34:15; Мт 5:9; Рим 12:18; 1 Йн 3:2)15Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина, (Вт 29:17)16да не би някой да стане блудник или нечестив като Исав, който за едно ястие отстъпи първородството си. (Бит 25:29)17А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи. (Бит 27:30)
Превъзходството на небесния Йерусалим
18Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря, (Изх 19:16; Изх 20:18; Вт 4:11; Вт 5:22)19към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,20защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела[1].“ (Изх 19:12)21И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“22Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели,23към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство,24както и към Иисус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта за поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел. (Бит 4:10)25Внимавайте да не отхвърлите Този, Който ви говори. Защото ако не избегнаха наказанието[2] онези, които отхвърлиха онзи, който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще го избегнем ние, които отстъпваме от Онзи, Който говори от небесата.26Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ (Съд 5:4; Пс 68:9; Аг 2:6)27Думите „още веднъж“ означават промяната на непостоянното, понеже е сътворено, за да пребъде непоклатимото.28И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно – с благоговение и страхопочитание, (Дан 7:14)29защото нашият Бог е всеунищожителен огън. (Вт 4:24; Вт 9:3)
Евреи 12
Верен
1Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,2като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.3Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.4Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха5и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,6защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?8Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.9Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?10Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.11Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.12Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“13и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.14Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,15като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;16да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,17понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.18Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,19нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,20защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,21и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ –22а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание23и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,24при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.25Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,26чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“27А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.28Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;29защото и нашият Бог е огън пояждащ.