1Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“2Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра.3Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч.4Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“5А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч,6тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав:7„Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.“ (Бит 25:28)8Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам:9иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича.10Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“11Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка. (Бит 25:25)12Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“13Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“14Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му.15След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков.16Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи.17Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила.18Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“19Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“20И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“21Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“22Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“23Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков.24После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“25Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.
Благословението на Яков
26Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“27Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ. (Евр 11:20)28Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино.29Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“ (Бит 12:3)30Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав.31Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“32А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“33Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“34Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“35В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“36Исав каза: „Право са го нарекли Яков[1], защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“ (Бит 25:29; Ер 9:3; Ос 12:4)37Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“38Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида. (Евр 12:17)39А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса. (Бит 36:8; Евр 11:20)40Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“ (4 Цар 8:20)
Омразата на Исав към Яков
41Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“ (Бит 27:46)42Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария и син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие. (Прем 10:10)43Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан.44Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти,45докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“46Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“