1Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици2и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ (Йн 7:39; Д А 2:38)3Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“ (Д А 18:25)4Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“ (Лк 3:3; Д А 1:5; Д А 13:24)5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус.6И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват. (Д А 2:4; Д А 8:14; Д А 10:46)7Всички бяха около дванадесет души.8Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство.9Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран. (Д А 9:2)10Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини*, чуха словото на Господ Иисус.
Синовете на Скева
11А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. (Мк 16:20; Д А 14:3)12Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.13Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“ (Д А 16:18)14Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник*.15А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“16И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща.17Това стана известно на всички юдеи и елини*, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше. (Д А 2:43)18И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си.19А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми* сребро.20Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече. (Д А 2:41; Д А 6:7)
Размирици в Ефес
21След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ (Д А 23:11; Рим 1:10; 1 Кор 16:5; 2 Кор 1:16)22И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия*. (Д А 16:1; Рим 16:23; 2 Кор 1:8; 2 Тим 4:20)23По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. (Д А 9:2)24Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба,25като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! (Д А 16:19)26А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. (Пс 115:4; Ер 10:3; Д А 17:29; Прем 14:8)27Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия* и целият свят почитат, да загуби величието си.“28Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ (Д А 19:34)29И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. (Д А 20:4)30Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха.31Също и някои от управителите на областта Азия*, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра.32И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали.33По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа.34Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“35Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол?36И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено.37А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви[1] са хулили.38Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули* – нека подадат жалба един против друг.39Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание.40[2] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.
Деяния 19
Верен
1А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.2И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.3И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.4А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус.5И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус.6И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха.7И те всички бяха около дванадесет мъже.8И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.10И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия – и юдеи, и гърци – чуха Господното слово.11При това Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел,12така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.13А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят Името на Господ Иисус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклеваме ви в Иисус, когото Павел проповядва.14Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това.15Но злият дух в отговор им каза: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте?16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като ги надви, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.17И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше.18И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разказваха делата си.19Също мнозина и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петдесет хиляди сребърника.20Така Господното слово растеше силно и вземаше надмощие.21И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.22И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия.23А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,25като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.28Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!29И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.30А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.31Тогава някои от азиархитеЧиновници, които са били отговорни за култа към императора., които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.32И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.33А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.34Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!35Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?36И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.37Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.38И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.40Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.41И като каза това, разпусна събранието.