от Biblica1Вот народы, которые Вечный оставил, чтобы испытывать исраильтян, не знавших ни одной из войн в Ханаане2(Он сделал это лишь для того, чтобы научить воевать потомков исраильтян, которые прежде не знали сражений):3пять правителей филистимлян, все хананеи, сидоняне и хивеи, жившие в горах Ливана от горы Баал-Хермон до Лево-Хамата[1].4Они были оставлены, чтобы испытывать исраильтян и проверить, станут ли они слушаться повелений Вечного, которые Он дал их предкам через Мусу.5Исраильтяне жили среди хананеев, хеттов, аморреев, перизеев, хивеев и иевусеев.6Они брали в жёны их дочерей, отдавали своих дочерей за их сыновей и служили их богам.
Отниил
7Исраильтяне совершили в глазах Вечного зло: они забыли Вечного, своего Бога, и служили статуям Баала и Ашеры[2].8Гнев Вечного вспыхнул на Исраил, и Он отдал его в руки Кушан-Ришатаима, царя Месопотамии[3], и исраильтяне служили ему восемь лет.9Но когда они воззвали к Вечному, Он дал им избавителя, Отниила, сына Кеназа, младшего брата Халева, который спас их.10Дух Вечного сошёл на него, он стал судьёй Исраила и отправился воевать. Вечный отдал Кушан-Ришатаима, царя Месопотамии[4], в руки Отниила, который одержал над ним победу.11И земля покоилась в мире сорок лет, пока Отниил, сын Кеназа, не умер.
Ехуд
12Исраильтяне вновь совершили в глазах Вечного зло, и из-за этого Вечный сделал Эглона, царя Моава, сильнее Исраила.13В союзе с аммонитянами и амаликитянами Эглон нанёс Исраилу поражение и завладел городом Иерихоном.14Исраильтяне служили Эглону, царю Моава, восемнадцать лет.15Они вновь воззвали к Вечному, и Он дал им избавителя – Ехуда, левшу, сына вениамитянина Геры. Исраильтяне послали его с данью к Эглону, царю Моава.16А Ехуд сделал обоюдоострый меч, длиной в полметра[5], и укрепил его под одеждой у правого бедра.17Затем он принёс дань Эглону, царю Моава, который был очень полным.18После того как Ехуд поднёс дань, он отпустил людей, которые её несли.19Но сам он повернул назад у каменных статуй, что близ Гилгала, и сказал: – О царь, у меня есть для тебя тайная весть! Царь сказал: – Тише! – и все его слуги удалились.20Ехуд приблизился к нему (а тот сидел один в верхней комнате своего летнего дворца) и сказал: – У меня для тебя весть от Всевышнего. Когда царь поднялся,21Ехуд протянул левую руку, выхватил меч, который был у него на правом бедре, и вонзил царю в живот.22Даже рукоять ушла вслед за лезвием, и жир закрыл весь меч. Ехуд не вытащил меча и покинул комнату[6].23Выйдя в переднюю, Ехуд закрыл за собой двери верхней комнаты и запер их.24Когда он ушёл, слуги обнаружили двери верхней комнаты запертыми. Они сказали: «Должно быть, он справляет нужду во внутренней комнате дома».25Они ждали, пока не начали беспокоиться, и, видя, что никто не отпирает дверей комнаты, взяли ключ и отперли их. Там слуги увидели, что их господин лежит на полу мёртвый.26Пока они медлили, Ехуд скрылся. Он прошёл мимо идолов и спасся в Сеире.27Придя туда, он затрубил в рог в нагорьях Ефраима, и исраильтяне спустились вместе с ним с нагорий. Ехуд возглавил их.28– Идите за мной, – приказал он, – потому что Вечный отдал моавитян, ваших врагов, в ваши руки. И они пошли за ним, захватили броды у реки Иордан, которые вели к Моаву, и не позволяли никому переправляться.29Они сразили около десяти тысяч моавитян, всех сильных, крепких воинов; скрыться не удалось никому.30В тот день Моав стал служить Исраилу, и земля покоилась в мире восемьдесят лет.
Шамгар
31После Ехуды пришёл Шамгар, сын Аната, который сразил шестьсот филистимлян пастушьей тростью. Он также спас Исраил.
Судей Израилевых 3
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1А ето народите, които ГОСПОД остави, за да изпита чрез тях Израил, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки. (Суд 2:21; Суд 2:22; Суд 3:4)2Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израилтяните, които от по-рано не са знаели. Остави:3петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат. (Нав 13:3)4Те служеха, за да бъде изпитан Израил чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които ГОСПОД беше заповядал на бащите им чрез Моисей. (Суд 2:22)5Също така израилтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците; (Пс 106:35)6и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им. (Исх 34:16; Втор 7:3; Суд 2:11; Суд 3:7)
Първи съдия – Готониил
7И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като забравяха ГОСПОДА, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите[1]. (Исх 34:13; Втор 16:21; Суд 2:13; Суд 6:25)8Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израилтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години. (Суд 2:14; Суд 3:15; Суд 4:3; Суд 6:7; Суд 10:10; 1Цар 12:10; Неем 9:27; Пс 22:5; Пс 106:44; Пс 107:13; Пс 107:19)9А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси – Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев. (Суд 1:13; Суд 2:16)10Дух ГОСПОДЕН дойде върху него и той беше съдия над Израил. Излезе и на бой и ГОСПОД предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим. (Чис 27:18; Суд 6:34; Суд 11:29; Суд 13:25; Суд 14:6; Суд 14:10; 1Цар 11:6; 2Пар 15:1)11Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря.
Втори съдия – Аод
12Пак израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израил – вследствие на злото, което израилтяните извършиха пред ГОСПОДА. (Суд 2:19; 1Цар 12:9)13Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израил и завладя Града на палмите. (Суд 1:16; Суд 5:14)14И израилтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години. (Втор 28:48)15А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон. (Суд 3:9; Пс 78:34)16Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро.17И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек.18И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка,19Аод се върна от пограничните камъни[2], които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него. (Нав 4:20)20Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си.21А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му22дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча.23Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.24Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая.25Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята.26А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот.27И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело. (Нав 17:15; Суд 5:14; Суд 6:34; Суд 7:24; Суд 17:1; Суд 19:1; 1Цар 13:3)28Аод им каза: Вървете след мене, защото ГОСПОД ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек. (Нав 2:7; Суд 12:5)29Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.30Така в онова време Моав беше покорен от Израил. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години. (Суд 3:11)