1Ангел Вечного[1] пришёл из Гилгала[2] в Бохим и сказал: – Я вывел вас из Египта и привёл в землю, о которой клялся вашим предкам. Я сказал: «Я никогда не нарушу Своё священное соглашение с вами, (Исх 25:10; Суд 6:11; Суд 13:2)2а вы не заключайте соглашение с жителями этой земли, но сокрушите их жертвенники». Но вы не послушались Меня. Почему?3Теперь Я говорю вам, что не стану прогонять их от вас, они будут вам врагами, а их боги будут для вас западнёй.4Когда Ангел Вечного сказал эти слова всем исраильтянам, народ громко заплакал,5и они назвали то место Бохим («плачущие»). Там они совершили жертвоприношение Вечному.
Гнев Вечного на Исраил
6После того как Иешуа отпустил народ, они пошли, чтобы завладеть землёй, каждый в свой надел.7Народ служил Вечному во время жизни Иешуа и старейшин, переживших его, которые видели все великие дела, совершённые Вечным для Исраила.8Иешуа, сын Нуна, раб Вечного, умер в возрасте ста десяти лет.9Его похоронили в его наделе, в городе Тимнат-Серахе[3], в нагорьях Ефраима, к северу от горы Гааш. (Нав 19:50)10Когда всё то поколение отошло к своим отцам и выросло другое поколение, которое не знало ни Вечного, ни того, что Он совершил для Исраила,11тогда исраильтяне стали творить зло в глазах Вечного и служить статуям Баала[4].12Они оставили Вечного, Бога своих предков, Который вывел их из Египта. Они последовали за богами народов, которые были вокруг них, и стали поклоняться им. Они гневили Вечного,13потому что оставили Его и служили статуям Баала и Астарты[5].14Гнев Вечного вспыхнул на исраильтян, и Он отдал их в руки разбойников, которые стали грабить их. Он отдал их во власть врагов, окружавших их со всех сторон, и они уже не могли им противостоять.15Всякий раз, когда Исраил шёл воевать, рука Вечного была против него, и народ терпел поражение, как Вечный предупреждал и клялся. Они терпели великое бедствие.16Вечный ставил им судей, которые спасали их от рук грабителей.17Но они не слушали и судей, а распутничали с другими богами и поклонялись им. Они быстро уклонились от пути, которым ходили их предки, – пути послушания повелениям Вечного, они не следовали их примеру.18Всякий раз, когда Вечный ставил над ними судью, Он Сам был с ним и берёг исраильтян от врагов, пока судья был жив, ведь Вечный жалел их, стонавших под гнётом мучителей.19Но когда судья умирал, они принимались за старое и поступали ещё хуже, чем их отцы, следуя другим богам, служа и поклоняясь им. Они не хотели оставить свои злые дела и упрямство.20Поэтому Вечный сильно разгневался на Исраил и сказал: – Раз этот народ нарушил священное соглашение, которое Я заключил с их предками, и не послушался Меня,21Я больше не стану прогонять от них ни одного из народов, которые остались в этой стране после смерти Иешуа.22Чтобы испытать Исраил – станут ли исраильтяне стараться ходить по пути Вечного, как делали их предки, –23Вечный оставил эти народы, не прогнав их сразу и не отдав в руки Иешуа.
Судей Израилевых 2
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека. (Быт 17:7; Суд 2:5)2Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така? (Втор 7:2; Втор 12:3; Суд 2:20; Пс 106:34)3Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка. (Исх 23:33; Исх 34:12; Втор 7:16; Нав 23:13; Суд 3:6; Пс 106:36)4И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.5Затова нарекоха онова място Бохим[1]; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.
Смърт и погребение на Исус Навин
6Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават. (Нав 22:6; Нав 24:28)7И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил. (Нав 24:31)8И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години. (Нав 24:29)9Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас. (Нав 19:50; Нав 24:30)10И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил. (Исх 5:2; 1Цар 2:12; 1Пар 28:9; Иер 9:3; Иер 22:16; Гал 4:8; 2Фес 1:8; Тит 1:16)
Призоваване и мисия на съдиите
11И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите.12Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА. (Исх 20:5; Втор 6:14; Втор 31:16)13Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите. (Суд 3:7; Суд 10:6; Пс 106:36)14Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си. (Лев 26:37; Нав 7:12; Нав 7:13; Суд 3:8; Суд 4:2; 4Цар 17:20; Пс 44:12; Пс 106:40; Ис 50:1)15Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение. (Лев 26:1; Втор 28:1)16Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. (Суд 3:9; Суд 3:10; Суд 3:15; 1Цар 12:11; Деян 13:20)17Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така. (Исх 34:15; Исх 34:16; Лев 17:7)18И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. (Быт 6:6; Втор 32:36; Нав 1:5; Пс 106:44; Пс 106:45)19А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си. (Суд 3:12; Суд 4:1; Суд 8:33)20Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, (Нав 23:16; Суд 2:14)21то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря, (Нав 23:13)22за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не. (Втор 8:2; Втор 8:16; Втор 13:3)23И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.