1Все исраильтяне от Дана на севере до Беэр-Шевы на юге и из земли Галаад, что на востоке от Иордана, вышли, как один, и собрались перед Вечным в Мицпе.2Вожди всего народа, всех родов Исраила, заняли свои места в собрании народа Всевышнего – четыреста тысяч пеших воинов, вооружённых мечами.3(А вениамитяне услышали о том, что исраильтяне пошли в Мицпу.) И тогда исраильтяне сказали: – Расскажите нам, как случилось это страшное дело.4Левит, муж убитой женщины, сказал: – Я и моя наложница пришли в Гиву, что в земле Вениамина, чтобы заночевать там.5Ночью жители Гивы пришли за мной и окружили дом, намереваясь меня убить. Они изнасиловали мою наложницу, и она умерла.6Я взял её, разрезал на части и послал в каждую область наследия Исраила, потому что они сделали это постыдное и подлое дело в Исраиле.7Итак, все вы, исраильтяне, выскажитесь и дайте свой совет.8Весь народ поднялся, как один человек, говоря: – Никто из нас не пойдёт домой. Нет, никто из нас не возвратится в свой дом.9Но вот что мы сделаем с Гивой: мы бросим жребий и определим, кто должен пойти на неё.10Мы возьмём по десять человек из каждой сотни всех родов Исраила, сотню из тысячи и тысячу из десяти тысяч, чтобы достать для войска съестных припасов. И когда войско придёт в Гиву, что в земле Вениамина, оно воздаст им по заслугам за эту подлость, совершённую ими в Исраиле.11И все воины Исраила собрались вместе и объединились, как один человек, против этого города.12Роды Исраила послали людей по всему роду Вениамина, говоря: – Что за страшное дело вы совершили в Исраиле?13Выдайте этих порочных людей из Гивы, чтобы мы могли предать их смерти и искоренить в Исраиле зло. Но вениамитяне не хотели слушать своих соплеменников-исраильтян.14Из своих городов они собрались в Гиве, чтобы воевать с исраильтянами.15Вениамитяне тотчас же выставили двадцать шесть тысяч воинов, вооружённых мечами, от своих городов, не считая семисот отборных воинов из числа жителей Гивы.16Среди этого войска было семьсот отборных воинов, которые были левшами, каждый из них мог метнуть из пращи камень в волос и не промахнуться.17Исраил, не включая сюда Вениамина, выставил четыреста тысяч человек, вооружённых мечами, все они были воинами.18Исраильтяне пришли в Вефиль[1] и спросили Всевышнего. Они сказали: – Кто из нас должен идти воевать с вениамитянами первым? Вечный ответил: – Первым пойдёт Иуда. (Суд 21:2)19На следующее утро исраильтяне встали и разбили стан неподалёку от Гивы.20Исраильтяне вышли, чтобы сразиться с вениамитянами, и выстроились в боевой порядок напротив Гивы.21Вениамитяне вышли из Гивы и сразили в тот день на поле боя двадцать две тысячи исраильтян.22Но исраильтяне, ободряя друг друга, вновь выстроились в боевой порядок там же, где и в первый день.23(Исраильтяне пошли, плакали перед Вечным до самого вечера и спрашивали Его: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами? Вечный ответил: – Идите против них.24Тогда исраильтяне приблизились к Вениамину во второй день.)25На этот раз вениамитяне, выйдя из Гивы им навстречу, сразили ещё восемнадцать тысяч исраильтян, вооружённых мечами.26Исраильтяне, весь народ, пришли в Вефиль и плакали там, сидя перед Вечным. Они постились в тот день до вечера и принесли Вечному жертвы всесожжения и жертвы примирения.27Затем они спросили Вечного. (В те дни сундук соглашения[2] со Всевышним был там, (Исх 25:10)28а Пинхас, сын Элеазара, внук Харуна, служил перед ним.) Они спросили: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами или нет? Вечный ответил: – Идите. Завтра Я отдам их в ваши руки.29Исраильтяне поставили вокруг Гивы засаду.30Они пошли на вениамитян в третий день и встали в боевой порядок напротив Гивы, как и прежде.31Вениамитяне вышли им навстречу, и их увели от города. Они начали, как и прежде, наносить исраильтянам потери, так что около тридцати человек пало убитыми в поле и на дорогах, одна из которых ведёт к Вефилю, а другая к Гиве.32И пока вениамитяне говорили: «Мы бьём их, как и прежде», исраильтяне говорили: «Будем отступать и уведём их от города на дороги».33Основные силы исраильтян переместились к Баал-Тамару, а те, кто был в засаде, ринулись со своего места к западу от[3] Гивы.34На Гиву устремилось десять тысяч лучших исраильских воинов, и началась такая жестокая битва, что вениамитяне даже не понимали, как близка беда.35Вечный разбил Вениамина перед Исраилом, и в тот день исраильтяне сразили двадцать пять тысяч сто вениамитян, вооружённых мечами.36И вениамитяне увидели, что они разбиты. Исраильтяне отступили перед вениамитянами, потому что надеялись на засаду, которую поставили неподалёку от Гивы.37Воины, которые были в засаде, стремительно бросились на Гиву, вступили в город и предали его мечу.38А исраильтяне договорились с воинами из засады об условном знаке: когда над городом начнёт подниматься дым,39основные силы исраильтян должны будут перейти в наступление. А вениамитяне уже начали наносить исраильтянам потери, убив около тридцати из них. Они думали: «Конечно, мы бьём их, как и в первой битве».40Но когда из города начал подниматься столб дыма, вениамитяне повернулись и увидели, как от города к небу поднимается дым!41Исраильтяне перешли в наступление, и вениамитяне испугались, потому что поняли, что пришла беда.42И они побежали перед исраильтянами к пустыне, но битва настигла их, и те, кто уже выходили из города, разили их, зажав посередине.43Окружив вениамитян, они преследовали и разили их от Нохи до восточной стороны Гивы.44Из вениамитян пало восемнадцать тысяч человек, все они были храбрыми воинами.45Когда они повернулись и побежали к пустыне, к скале Риммон, исраильтяне перебили пять тысяч человек на дорогах. Они гнались за ними до самого Гидома и сразили ещё две тысячи.46В тот день пало двадцать пять тысяч вениамитян, носивших меч, все они были храбрыми воинами.47Но шестьсот человек повернулись и бежали в пустыню к скале Риммон и там оставались четыре месяца.48А исраильтяне вернулись к вениамитянам и предали их мечу – людей, животных и всё, что нашли. И все города на их пути они подожгли.
1Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа. (Втор 13:12; Нав 22:12; Суд 10:17; Суд 11:11; Суд 18:20; Суд 21:5; 1Цар 3:20; 1Цар 7:5; 1Цар 10:17; 1Цар 11:7; 2Цар 3:10; 2Цар 24:2)2И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ. (Суд 8:10)3И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.4Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме. (Суд 19:15)5А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря. (Суд 19:22; Суд 19:25; Суд 19:26)6Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил. (Нав 7:15; Суд 19:29)7Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си. (Суд 19:30)8Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,9а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий;10и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.11И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.12Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас? (Втор 13:14; Нав 22:13; Нав 22:16)13Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните. (Втор 17:12; Втор 19:13; Суд 19:22)14Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.15И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.16Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват. (Суд 3:15; 1Пар 12:2)17А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.18Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А ГОСПОД каза: Юда да излезе пръв. (Чис 27:21; Суд 1:1; Суд 20:23; Суд 20:26)19И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.20Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.21А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил. (Быт 49:27)22Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.23Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред ГОСПОДА до вечерта, и се бяха допитали до ГОСПОДА: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И ГОСПОД беше казал: Влезте в бой против тях. (Суд 20:26; Суд 20:27)24И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове. (Суд 20:21)25А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.26Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред ГОСПОДА, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред ГОСПОДА. (Суд 20:18)27После израилтяните се допитаха до ГОСПОДА (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там (Нав 18:1; 1Цар 4:3; 1Цар 4:4)28и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И ГОСПОД отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви. (Втор 10:8; Втор 18:5; Нав 24:33)29Тогава Израил постави засада около Гавая. (Нав 8:4)30И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.31А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.32Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.33Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.34И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше. (Нав 8:14; Ис 47:11)35Защото ГОСПОД порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.36И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая. (Нав 8:15)37Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча. (Нав 8:19)38А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим.39И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.40Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето. (Нав 8:20)41Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.42Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.43Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.44От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже.45И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже. (Нав 15:32)46Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже.47А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца. (Суд 21:13)48А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.