1Исраильтяне поклялись в Мицпе: – Никто из нас не отдаст свою дочь замуж за вениамитянина.2Люди пошли в Вефиль, где и сидели перед Всевышним до вечера, громко и горько плача.3– О Вечный, Бог Исраила, – говорили они, – почему это случилось с Исраилом? Почему сегодня у Исраила недостаёт одного рода?4На следующее утро, встав рано, народ построил там жертвенник и принёс на нём всесожжения и жертвы примирения.5И исраильтяне спросили: – Какой из всех родов Исраила не пришёл на собрание перед Вечным? Они дали великую клятву, что всякий, кто не придёт на собрание перед Вечным в Мицпу, непременно будет предан смерти.6Исраильтяне горевали о своих братьях вениамитянах. – Сегодня от Исраила отсечён один род, – говорили они. –7Где нам взять жён для тех, кто уцелел, раз мы поклялись Вечным не отдавать им в жёны наших дочерей?8Затем они спросили: – Какой из исраильских родов не пришёл на собрание перед Вечным в Мицпу? Выяснилось, что в лагерь на собрание не пришёл никто из Иавеша, что в Галааде,9и когда они пересчитали народ, там не оказалось ни одного из жителей Иавеша, что в Галааде.10И тогда общество отправило туда двенадцать тысяч воинов, велев им: – Идите, предайте мечу всех жителей Иавеша, что в Галааде, вместе с женщинами и детьми.11Сделайте вот что: полностью истребите всех мужчин и всех женщин, кроме девственниц.12Среди жителей Иавеша, что в Галааде, они нашли четыреста девушек-девственниц и увели их в лагерь в Шило, что в земле Ханаана.13Всё общество послало вениамитянам к скале Риммон предложение заключить мир.14Тогда вениамитяне вернулись, и им дали женщин Иавеша, что в Галааде, которых оставили в живых. Но на всех не хватило.15Народ горевал о Вениамине, потому что Вечный не сохранил целостности родов Исраила.16И старейшины народа сказали: – Женщины Вениамина истреблены, как нам добыть жён для мужчин, которые уцелели?17У уцелевших вениамитян должны быть наследники, – сказали они, – чтобы Исраил не потерял один из своих родов.18Мы не можем дать им в жёны своих дочерей, ведь мы, исраильтяне, поклялись: «Проклят всякий, кто даст жену вениамитянину».19Но послушайте, праздник Вечного[1] ежегодно отмечается в Шило, что на севере от Вефиля и на востоке от дороги, что ведёт от Вефиля в Шехем и на юг от Левоны. (Исх 23:14)20И они научили вениамитян, говоря: – Идите, спрячьтесь в виноградниках21и наблюдайте. Когда девушки Шило выйдут, чтобы кружиться в плясках, выбегайте из виноградников, хватайте каждый себе в жёны одну из девушек Шило и ступайте в землю Вениамина.22Когда их отцы или братья станут жаловаться нам, мы им скажем: – Будьте великодушны и оставьте их нам, потому что мы не взяли для них жён на войне, а раз не вы сами отдали их нам, то вы и не виновны.23Так вениамитяне и поступили. Когда девушки плясали, каждый мужчина схватил по одной и унёс, чтобы она стала его женой. После этого они вернулись в свой надел, отстроили города и поселились в них.24А исраильтяне тогда же покинули то место и пошли домой к своим родам и кланам, каждый – в свой надел.25В те дни у Исраила не было царя, и каждый делал то, что считал правильным.
1А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. (Суд 20:1)2Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. (Суд 20:18; Суд 20:26)3И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?4А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви. (2Цар 24:25)5Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен. (Суд 5:23)6И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.7Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си?8Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана. (1Цар 11:1; 1Цар 31:11)9Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.10Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата. (Суд 5:23; Суд 21:5; 1Цар 11:7)11И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж. (Чис 31:17)12А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя. (Нав 18:1)13Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир. (Суд 20:47)14И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.15И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между Израилевите племена. (Суд 21:6)16Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?17И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.18Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин. (Суд 11:35; Суд 21:1)19Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,20заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята21и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя. (Исх 15:20; Суд 11:34; 1Цар 18:6; Иер 31:13)22А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.23И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях. (Суд 20:48)24Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.25В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре. (Втор 12:8; Суд 17:6; Суд 18:1; Суд 19:1)