1В те дни у Исраила не было царя. Однажды левит, который жил в нагорьях Ефраима, взял себе наложницу из Вифлеема в Иудее.2Но она поссорилась с ним[1] и ушла в дом своего отца в Вифлееме, и пробыла там четыре месяца.3Её муж отправился к ней, чтобы убедить её вернуться. С ним был слуга и два осла. Она ввела его в дом своего отца,4и тот, увидев его, принял с радостью. Тесть левита, отец молодой женщины, убедил его остаться, и он остался у него на три дня, ел, пил и спал там.5На четвёртый день они встали ранним утром, и левит собрался уходить, но отец молодой женщины сказал зятю: – Сначала подкрепись, а потом пойдёте.6И они вместе сели есть и пить. После этого отец молодой женщины сказал: – Прошу тебя, останься ещё на ночь и приятно проведи время.7И хотя тот человек встал, чтобы идти, тесть убедил его, и он остался там ещё на ночь.8Утром пятого дня, когда он собрался уходить, отец молодой женщины сказал: – Подкрепись. Подождите до полудня! И они вместе ели.9А когда этот человек вместе со своей наложницей и слугой встал, чтобы уйти, отец молодой женщины сказал ему: – Смотри, уже почти вечер. Переночуйте здесь, ведь день уже на исходе. Останься и приятно проведи время. А завтра рано утром соберётесь в дорогу, и ты пойдёшь домой.10Но не желая оставаться ещё на ночь, этот человек ушёл и направился к Иевусу (то есть Иерусалиму) с двумя навьюченными ослами и наложницей.11Когда они были рядом с Иевусом и день уже почти прошёл, слуга сказал своему господину: – Свернём-ка в этот город иевусеев и заночуем там.12Его господин ответил: – Нет. Мы не свернём в город чужаков, которые не принадлежат к народу Исраила. Мы пойдём дальше к городу Гиве.13И добавил: – Идём, постараемся добраться до Гивы или Рамы и заночевать в одном из этих мест.14Они пошли дальше, и когда подошли к Гиве, что в земле Вениамина, солнце уже село.15Они завернули туда на ночлег, вошли в город и сели на городской площади, но никто не позвал их в дом переночевать.16В тот вечер один старик, который был родом из нагорий Ефраима, но жил в Гиве (а жители этого места были вениамитянами), возвращался с поля после работы.17Увидев странника на городской площади, старик спросил: – Откуда ты и куда идёшь?18Он ответил: – Мы идём из Вифлеема, что в Иудее, в далёкие места нагорий Ефраима, где я живу. Я ходил в Вифлеем, что в Иудее, и теперь возвращаюсь к себе домой[2]. Но никто не позвал меня в свой дом.19А у нас есть и солома, и корм для наших ослов, и хлеб с вином для нас самих, твоих рабов, – для меня, твоей служанки и юноши, который с нами. Больше нам ничего не нужно.20– Пойдёмте ко мне домой, – сказал старик. – Я сам позабочусь о ваших нуждах. Только не ночуйте на площади.21Он привёл его к себе домой и накормил его ослов. А путники, вымыв ноги, стали есть и пить.22Пока они приятно проводили время, жители города, порочные люди, окружили дом. Колотя в дверь, они кричали старику, хозяину дома: – Выведи того человека, который к тебе пришёл, чтобы нам надругаться над ним.23Хозяин дома вышел к ним и сказал: – Нет, друзья мои, не поступайте так низко. Ведь этот человек – мой гость, не делайте такой подлости.24Смотрите, вот моя дочь-девственница и его наложница. Сейчас я выведу их к вам. Насилуйте их и делайте с ними, что хотите. Но с этим человеком не делайте такой подлости.25Но люди не хотели его слушать. Тогда гость вывел к ним свою наложницу. Они насиловали и бесчестили её всю ночь, а когда начало светать, отпустили.26На рассвете женщина вернулась к дому, где был её господин, упала у двери и лежала там, пока не рассвело.27Когда утром её господин встал, открыл дверь и вышел, чтобы идти дальше, он увидел свою наложницу, лежавшую у двери, держась за порог.28Он сказал ей: – Вставай, пойдём. Но ответа не было[3]. Тогда он положил её на осла и отправился домой.29Добравшись до дома, он взял нож, разрезал свою наложницу на двенадцать частей и разослал их по всем областям Исраила.30Всякий, кто видел это, говорил: – Такого никогда не видели и не делали со дня выхода исраильтян из Египта до сегодняшнего дня. Подумайте об этом! Посоветуйтесь и скажите, как тут быть!
1В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски. (Суд 17:6; Суд 17:7; Суд 18:1; Суд 21:25)2Но наложницата му блудства против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.3Мъжът и тръгна и отиде след нея, за да и говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.4Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.5На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш. (Быт 18:5)6И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.7Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.8А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.9После, когато човекът стана да си върви – заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.10Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него. (Нав 18:28)11Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там. (Нав 15:8; Нав 15:63; Суд 1:21; 2Цар 5:6)12Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израилтяни, а ще продължим за Гавая. (Нав 18:28)13Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама. (Нав 18:25)14И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.15Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват. (Мф 25:43; Евр 13:2)16И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове. (Пс 104:23)17И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?18А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към ГОСПОДНИЯ дом; а никой не ме прибира в къщата си. (Нав 18:1; Суд 18:31; Суд 20:18; 1Цар 1:3; 1Цар 1:7)19А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.20Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата. (Быт 19:2; Быт 43:23; Суд 6:23)21И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха. (Быт 18:4; Быт 24:32; Быт 43:24; Ин 13:5)22Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим. (Быт 19:4; Быт 19:5; Втор 13:13; Суд 20:5; Ос 9:9; Ос 10:9; Рим 1:26; Рим 1:27)23А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост[1], не вършете такова безумие! (Быт 19:6; Быт 19:7; 2Цар 13:12)24Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело. (Быт 19:8; Быт 34:2; Втор 21:14)25Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха. (Быт 4:1)26И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят и, и там остана до съмване.27На сутринта господарят и стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.28Той и каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си. (Суд 20:5)29А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част[2] на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израил. (Суд 20:6; 1Цар 11:7)30И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израилтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си. (Суд 20:7; Прит 13:10)