1Когда Иавин, царь Хацора, услышал о захвате южных городов, он послал сообщить об этом Иоваву, царю Мадона, царям Шимрона и Ахшафа,2и царям, которые жили в северных нагорьях, в Иорданской долине к югу от Генисаретского озера[1], в западных предгорьях и на возвышенностях Дора[2] на западе;3хананеям на востоке и на западе, аморреям, хеттам, перизеям и иевусеям в нагорьях, и хивеям под Хермоном в области Мицпы.4Они выступили со всеми своими воинами и большим количеством коней и колесниц – огромным войском, многочисленным, как песок на морском берегу.5Все эти цари объединили свои силы и, придя, расположились станом у реки Мером, чтобы воевать с Исраилом.6Вечный сказал Иешуа: – Не бойся их, потому что завтра к этому времени они все будут мертвы. Перережь жилы их коням и сожги их колесницы.7Иешуа и всё его войско внезапно вышли на них возле реки Мером и напали,8а Вечный отдал их в руки Исраила. Исраильтяне разбили их и гнались за ними до великого Сидона и Мисрефот-Маима и до долины Мицпа на востоке, пока никого из них не осталось в живых.9Иешуа поступил с ними так, как сказал ему Вечный – он перерезал жилы их коням и сжёг их колесницы.10Затем Иешуа повернул назад, взял Хацор и предал его царя мечу. (Хацор был главным из всех этих царств.)11Всех, кто был в нём, они предали мечу, уничтожив их полностью – никого не оставили в живых; а сам город Иешуа сжёг.12Он взял все эти царские города и их царей и предал их мечу. Он полностью уничтожил их, как велел Муса, раб Вечного.13Впрочем, Исраил не сжёг ни один из городов, построенных на возвышенностях, кроме Хацора, который сжёг Иешуа.14Исраильтяне забирали себе из этих городов всю добычу и скот, а всех жителей предавали мечу, пока не истребили их полностью, никого не оставив в живых.15Как повелел Вечный Своему рабу Мусе, так Муса повелел Иешуа, а Иешуа исполнил это – он не оставил неисполненным ничего из того, что Вечный повелел Мусе.16Иешуа захватил всю эту землю: нагорья, весь Негев, всю область Гошен, западные предгорья, Иорданскую долину и горы Исраила с их предгорьями,17от горы Халак, которая высится к Сеиру, до самого Баал-Гада в Ливанской долине, под горой Хермон. Он захватил всех их царей и, сразив их, предал смерти.18Долгое время Иешуа воевал с этими царями.19Кроме хивеев, что в Гаваоне, ни один город не заключил мира с исраильтянами, все их они взяли войной.20Ведь Сам Вечный ожесточил их сердца, чтобы они воевали с Исраилом, и чтобы не было им пощады, и они были полностью уничтожены, как Вечный повелел Мусе.21В то время Иешуа пошёл и искоренил анакитов (народ гигантов) в нагорьях: в Хевроне, Девире и Анаве, во всех нагорьях Иуды и во всех нагорьях Исраила. Иешуа полностью уничтожил их и их города.22На земле Исраила не осталось анакитов, они уцелели лишь в Газе, Гате и Ашдоде.23Так Иешуа захватил всю ту землю, как говорил Мусе Вечный, и отдал её в наследие исраильтянам по их родовым разделениям. И земля успокоилась от войны.
1А асорският цар Явин, като чу за това, изпрати хора до мадонския цар Йовав, до симвронския цар, до ахсафския цар (Нав 10:3; Нав 19:15)2и до царете, които бяха на север в хълмистата страна, в пустинята Араба на юг от Хинерот[1], и в долината, и в Нафат-дор[2] на запад, (Чис 34:11; Нав 17:11; Суд 1:27; 3Цар 4:11)3до ханаанците, които бяха на изток и на запад, до аморейците, хетите, ферезейците и йевусейците в хълмистата страна, и до евейците под Ермон в земята Масфа. (Быт 31:49; Нав 13:11; Суд 3:3)4И те заедно с всичките си войски – народ, многоброен като пясъка покрай морето, – излязоха с твърде много коне и колесници. (Быт 22:17; Быт 32:12; Суд 7:12; 1Цар 13:5)5След като всички тези царе се събраха, дойдоха и заедно разположиха стан близо до езерото Мером, за да се бият с Израил.6Тогава ГОСПОД каза на Исус: Не се плаши от тях! Защото утре по това време Аз ще ги предам всички избити пред Израил; и ще прережеш жилите на конете им и ще изгориш с огън колесниците им. (Нав 10:8; 2Цар 8:4)7И така, Исус и всичките войни с него излязоха внезапно против тях при езерото Мером и ги нападнаха.8И ГОСПОД ги предаде на Израил; и те ги поразиха и ги гониха до самия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток; поразяваха ги, докато не остана жив нито един от тях. (Нав 13:6)9Исус постъпи с тях, както ГОСПОД му заповяда: преряза жилите на конете им и изгори с огън колесниците им. (Нав 11:6)10По това време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с меч; защото преди Асор беше най-главното между всички тези царства.11Всички хора, които бяха в града, убиха с острието на меча и ги изтребиха като обречени. Не оставиха нищо живо и изгориха Асор с огън.12Исус превзе всички градове на местните царе, царете им залови и ги уби с острието на меча; изтреби ги, както беше заповядал ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей. (Чис 33:52; Втор 7:2; Втор 20:16; Втор 20:17)13Но Израил не изгори никой от градовете, разположени върху хълмовете, освен единствено Асор, който Исус изгори.14Всичката плячка на тези градове и добитъка им израилтяните плениха за себе си, а всичките хора убиваха с острието на меча, докато ги изтребиха; не оставиха нищо живо.15Както ГОСПОД беше заповядал на слугата Си Моисей, така Моисей заповяда на Исус. Така и направи Исус; не наруши нищо от това, което ГОСПОД беше заповядал на Моисей. (Исх 34:11; Исх 34:12; Втор 7:2; Нав 1:7)16Така Исус превзе цялата онази хълмиста земя и Негев, и цялата земя Гесен, равнината и пустинята Араба, хълмистата и равната земя на Израил, (Нав 10:41; Нав 12:8)17от възвишението Халак в посока към Сир до Ваалгад в Ливанската долина в подножието на планината Ермон; и залови всичките им царе, порази ги и ги уби. (Втор 7:24; Нав 12:7)18Дълго време воюваше Исус против всички тези царе.19Нямаше град, който да сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон. Всички градове бяха превзети с бой. (Нав 9:3; Нав 9:7)20Защото от ГОСПОДА стана да се закоравят сърцата им, така че да излязат против Израил на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, а да ги изтреби, както ГОСПОД беше заповядал на Моисей. (Втор 2:30; Втор 20:16; Втор 20:17; Суд 14:4; 1Цар 2:25; 3Цар 12:15; Рим 9:18)21В онова време Исус дойде и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав и от цялата хълмиста земя на Юда, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им. (Чис 13:22; Чис 13:23; Втор 1:28; Нав 15:13; Нав 15:14)22Не останаха енакими в земята на израилтяните; само в Газа, Гет и Азот останаха някои от тях. (Нав 15:46; 1Цар 17:4)23Така Исус превзе цялата земя, както ГОСПОД беше казал на Моисей. Исус я даде на Израил за наследство, като я раздели според племената им. И земята утихна от война. (Чис 26:52; Чис 34:2; Нав 14:1; Нав 21:44; Нав 22:4; Нав 23:1)