Битие 32:12 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Яков се подготвя да срещне Исав

1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. (Пс 91:11; Евр 1:14) 2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим^[1]. (И Н 5:14; Пс 103:21; Пс 148:2; Лк 2:13)

И Н 5:14Пс 103:21Пс 148:2Лк 2:13

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом; (Бит 33:14; Бит 33:16; Бит 36:6; Вт 2:5; И Н 24:4)

Бит 33:14Бит 33:16Бит 36:6Вт 2:5И Н 24:4

4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега; (Пр 15:1) 5 придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. (Бит 30:43; Бит 33:8; Бит 33:15)

Бит 30:43Бит 33:8Бит 33:15

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него. (Бит 33:1) 7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза: (Бит 35:3) 8 Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. 9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, (Бит 28:13; Бит 31:3; Бит 31:13; Пс 50:15)

Бит 28:13Бит 31:3Бит 31:13Пс 50:15

10 не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини^[2]. (Бит 24:27; Йов 8:7) 11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца. (Пс 59:1; Пс 59:2; Ос 10:14)

Пс 59:1Пс 59:2Ос 10:14

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. (Бит 28:13) 13 Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав: (Бит 43:11; Пр 18:16) 14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, 15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца, 16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго. 17 На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе? 18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас. 19 Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете; 20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. (Пр 21:14) 21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.

Борбата на Яков с Бога

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. (Вт 3:16) 24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, (Ос 12:3; Ос 12:4; Еф 6:12)

Ос 12:3Ос 12:4Еф 6:12

25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него. (Мт 26:41; 2 Кор 12:7) 26 Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш. (Ос 12:4; Лк 24:28) 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил^[3], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. (Бит 25:31; Бит 27:33; Бит 35:10; 4 Цар 17:34; Ос 12:3; Ос 12:4)

Бит 25:31Бит 27:33Бит 35:104 Цар 17:34Ос 12:3Ос 12:4

29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там. (Съд 13:18) 30 И Яков нарече мястото Фануил^[4], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен. (Бит 16:13; Изх 24:11; Изх 33:20; Вт 5:24; Съд 6:22; Съд 13:22; Ис 6:5)

Бит 16:13Изх 24:11Изх 33:20Вт 5:24Съд 6:22Съд 13:22Ис 6:5

31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.