от Biblica1В то время, – возвещает Вечный, – кости царей и правителей Иудеи, кости священнослужителей, пророков и жителей Иерусалима будут выброшены из могил.2Их раскидают под солнцем, луной и звёздами, которые они любили, которым служили и следовали, которые вопрошали и которым поклонялись. Их не соберут и не захоронят; они будут, как отбросы, валяться на земле.3Куда бы Я ни изгнал всех уцелевших из этого злого народа, они смерть предпочтут жизни, – возвещает Вечный, Повелитель Сил.
Грех и наказание
4– Скажи им: Так говорит Вечный: «Разве те, кто упал, не пытаются встать? Разве те, кто сбился с пути, не возвращаются?5Почему же этот народ отвернулся от Меня? Почему же Иерусалим всегда отворачивается от Меня? Они крепко держатся за ложь и отказываются вернуться.6Я внимал и слушал, но они не говорят правды. Никто не кается в беззаконии, говоря: „Что я сделал?“ Каждый держится своего пути, точно конь, мчащийся на битву.7Даже аист в небе знает свои сроки, и горлица, и ласточка, и журавль знают время перелёта. Но Мой народ не знает Закона Вечного.8Как вы можете говорить: „Мы мудры, и Закон Вечного у нас“, когда на самом деле в ложь превращает его лживое перо писарей?9Опозорятся мудрецы, ужаснутся и запутаются в силках. Если они отвергли слово Вечного, то в чём же их мудрость?10За это Я отдам их жён другим и их поля – новым владельцам. Все они, от малого до великого, жаждут наживы; от пророка и до священнослужителя – все поступают лживо.11Лечат серьёзную рану Моего народа так, как будто это простая царапина. „Мир, мир“, – говорят, а мира нет.12Не стыдно ли им за их мерзости? Нет, им ни капли не стыдно, и они не краснеют. За это падут они среди павших, будут повержены, когда Я накажу их, – говорит Вечный. –13Я уничтожу их урожай, – возвещает Вечный. – Ни гроздьев не останется на лозе, ни плодов – на инжире, и увянут их листья. То, что Я дал им, будет у них отобрано».14Что же мы сидим? Собирайтесь! Побежим в укреплённые города; там и погибнем! Вечный, наш Бог, обрёк нас на погибель и поит нас водой отравленной, потому что мы согрешили против Него.15Ждём мы мира, а ничего доброго нет; ждём времени исцеления, а вместо этого – ужасы.16Уже в Дане слышен храп вражьих коней; от ржания их жеребцов содрогается земля. Враг пришёл разрушить страну и всё, что в ней есть, город и всех, кто живёт в нём.17– Вот Я насылаю на вас гадюк, ядовитых змей, против которых нет заклинаний, и они будут вас жалить, – возвещает Вечный.18Нет мне утешения в скорби, изнемогает сердце моё.19Слышен вопль моего народа из далёкой страны: «Неужели Вечный не на Сионе? Неужели там больше нет Царя?» – Зачем они досаждали Мне своими идолами, ничтожными, чужеземными? – говорит Вечный.20– Жатва прошла, кончилось лето, а мы всё не спасены.21Из-за страданий моего народа я страдаю; я скорблю, и объял меня ужас.22Неужели нет бальзама в Галааде?[1] Неужели там нет врача? Так почему же не исцеляются раны моего народа?
Иеремии 8
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;2и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята. (4Цар 9:36; 4Цар 23:5; Пс 83:10; Иер 9:22; Иер 16:4; Иер 22:19; Иез 8:16)3И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите. (Иов 3:21; Иов 3:22; Иов 7:15; Иов 7:16; Откр 9:6)
Грях и наказание
4При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?5И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат? (Иер 5:3; Иер 7:24; Иер 9:6)6Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя. (2Пет 3:9)7Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН. (Песн 2:12; Ис 1:3; Иер 5:4; Иер 5:5)8Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. (Рим 2:17)9Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях? (Иер 6:15)10Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. (Втор 28:30; Ис 56:11; Иер 6:12; Иер 6:13; Ам 5:11; Соф 1:13)11И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир. (Иер 6:14; Иез 13:10)12Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. (Иер 3:3; Иер 6:15)13Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях. (Ис 5:1; Иоил 1:7; Мф 21:19; Лк 13:6)14Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА. (Иер 4:5; Иер 9:15; Иер 23:15)15Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение. (Иер 14:19)16Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него. (Суд 5:22; Иер 4:15; Иер 47:3)17Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД. (Пс 58:4; Пс 58:5; Еккл 10:11)18Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.19Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? (Втор 32:21; Ис 1:4; Ис 39:3)20Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.21Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. (Иер 4:19; Иер 9:1; Иер 14:17; Иоил 2:6; Наум 2:10)22Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри? (Быт 37:25; Быт 43:11; Иер 46:11; Иер 51:8)