1О Моаве. Так говорит Вечный, Повелитель Сил, Бог Исраила: – Горе Нево – он будет опустошён! Кириатаим будет опозорен и захвачен; крепость[1] будет опозорена и разрушена.2Минует слава Моава; в Хешбоне замышляют против него зло: «Идём, покончим с этим народом». И ты, Мадмен, замолкнешь[2]; меч будет преследовать тебя.3Слышны крики из Хоронаима, крики великого опустошения и разрушения.4Погибнет Моав, заплачут его малые дети.5Поднимаются жители на Лухит и на ходу горько плачут; на дороге, ведущей в Хоронаим, слышен скорбный плач о разорении.6Бегите! Спасайте свои жизни! Будьте как одинокий можжевельник в пустыне.7За то, что вы надеялись на свои дела и богатства, вас тоже захватят. В плен отправится Хемош[3] со своими священнослужителями и вождями.8Губитель придёт в каждый город – ни один город не спасётся. Долина погибнет, равнина придёт в запустение, как и сказал Вечный.9Дайте Моаву крылья, чтобы он мог улететь[4]. Его города опустеют, останутся без горожан.10Проклят тот, кто небрежен, исполняя дело Вечного! Проклят тот, кто удерживает меч от кровопролития!11Моав от юности пребывал в покое, и в плен его не уводили. Он – как вино над осадком, которое не переливали из сосуда в сосуд, так что вкус у него, как и прежде, и запах не изменился[5]. (Соф 1:12)12Но наступают дни, – возвещает Вечный, – когда Я пошлю к нему виноделов, чтобы перелить его, опустошить его сосуды и разбить его кувшины вдребезги.13Моав тогда постыдится Хемоша, как Исраил постыдился Вефиля, своей надежды[6]. (3Цар 12:25)14Как же вы можете говорить: «Мы храбрецы, мы отважные в битве воины»?15Моав будет разрушен, его города будут взяты; его лучшие юноши пойдут на бойню, – говорит Царь, Чьё имя Вечный, Повелитель Сил. –16Падение Моава близко; день его бедствия спешит.17Плачьте о нём, все его соседи, все, кто знал его славу, говорите: «Как сломан могучий скипетр, как сломан жезл прославленный!»18Сойдите с почётного места и сядьте на иссохшую землю, жители Дивона, потому что губитель Моава двинется на вас и разрушит ваши укреплённые города.19Встаньте у дороги и смотрите, живущие в Ароере. Расспрашивайте беженца и уцелевшую, спрашивайте: «Что случилось?»20Моав обесславлен, ведь он сломлен; рыдайте и плачьте! Расскажите вдоль побережий Арнона, что разрушен Моав.21Суд пришёл на города в плоскогорье: на Холон, Иахац и Мефаат,22на Дивон, Нево и Бет-Дивлатаим,23на Кириатаим, Бет-Гамул и Бет-Меон,24на Кериот и Боцру, на все дальние и ближние города Моава.25Рог Моава отрублен, и его рука[7] сломана, – возвещает Вечный. –26Напоите его допьяна, потому что он возносился перед Вечным. Пусть он вываляется в своей блевотине, пусть он станет посмешищем.27Разве не посмешищем был у тебя Исраил? Разве пойман он был с ворами, что ты презрительно качал головой каждый раз, когда говорил о нём?28Оставьте города и селитесь в скалах, жители Моава. Будьте как голуби, что гнездятся на краях расщелин.29– Слышали мы о гордости Моава, о его чрезмерной гордости и тщеславии, о его гордости и надменности, о его заносчивом сердце.30– Знаю Я его наглость, – возвещает Вечный, – но пуста его похвальба, и дела его ничего не стоят.31Поэтому плачу Я о Моаве, рыдаю обо всём Моаве, скорблю о жителях Кир-Харесета.32О виноградники Сивмы, Я плачу о вас, как я плакал о городе Иазере. Ваши лозы тянулись к Мёртвому морю, достигали Иазера[8]. Разрушитель набросился на летние плоды, на спелый виноград.33Веселье и радость ушли с плодородной земли Моава. Иссякло вино в давильнях; никто не топчет в них виноград с радостным криком. Хотя и стоит крик, но не радостный он.34От Хешбона до Элеале раздаются рыдания; крики слышны до самого Иахаца, от Цоара до Хоронаима и Эглат-Шлешии, ведь даже воды реки Нимрим пересохнут.35Я истреблю в Моаве тех, кто приносит жертвы в капищах на возвышенностях и возжигает благовония своим богам, – возвещает Вечный. –36Поэтому моё сердце плачет о Моаве, как свирель, плачет, как свирель, о жителях Кир-Харесета. Богатство, которое они скопили, погибло.37В знак скорби все головы острижены, все бороды сбриты; на всех руках порезы, и одеты они в рубище.38На всех крышах Моава и на площадях все рыдают, потому что Я разбил Моав, как сосуд, который никому не нужен, – возвещает Вечный. –39Как он раскололся! Как они рыдают! Как позорно Моав показал спину! Моав стал посмешищем и ужасом для всех соседей.40Так говорит Вечный: – Орёл налетит на свою добычу, простирая свои крылья над Моавом.41Кериот будет взят[9], крепости будут захвачены. В тот день сердца воинов Моава затрепещут, словно сердце роженицы.42Не будет больше такого народа, как Моав, потому что он возносился перед Вечным.43Ужас, яма и западня ждут тебя, народ Моава, – возвещает Вечный. –44Всякий, кто побежит от ужаса, упадёт в яму; всякий, выбравшийся из ямы, угодит в западню. Я нашлю эти беды на Моав в год его наказания, – возвещает Вечный. –45В тени Хешбона замерли изнурённые беженцы: полыхает огонь из Хешбона, пышет пламя из дома Сигонова, обжигает лоб Моаву, темя народу мятежному.46Горе тебе, Моав! Погиб народ Хемоша[10]; твои сыновья взяты в плен, твои дочери – в неволе[11]. (Чис 21:28; Втор 2:26)47Но в будущем Я верну Моаву благополучие, – возвещает Вечный. Здесь кончается приговор Моаву.
1За Моав. Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! Защото бе опустошен; Кириатаим се посрами, защото беше превзет; Мисгав се посрами, защото беше съкрушен. (Чис 32:37; Чис 32:38; Чис 33:47; Иер 25:21; Иер 27:3; Иез 25:9; Ам 2:1; Ам 2:2)2Моав няма вече да се хвали; в Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва. (Ис 15:4; Ис 16:14)3Глас на писък от Оронаим, ограбване и страшно разрушение! (Иер 48:5)4Моав беше разрушен; малките му деца изпищяха.5Защото в нагорнището на Луит ще се издига плач върху плач, понеже в надолнището на Оронаим чуха плачевния писък на жертвите на разрушение. (Ис 15:5)6Бягайте, отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята. (Иер 17:6; Иер 51:6)7Защото понеже си уповавал на делата и съкровищата си, сам ти също ще бъдеш хванат; и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и първенците си. (Чис 21:29; Суд 11:24; Ис 46:1; Ис 46:2; Иер 43:12; Иер 49:3)8И разорителят ще дойде във всеки град; нито един град няма да се избави; още и долината ще бъде опустошена и полето ще се разори, както каза ГОСПОД. (Иер 6:26; Иер 48:18)9Дайте крила на Моав, за да литне и да избяга; защото градовете му ще запустеят и няма да има кой да живее в тях. (Пс 55:6; Иер 48:28)10Проклет да бъде онзи, който върши делото ГОСПОДНЕ небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв. (Суд 5:23; 1Цар 15:3; 1Цар 15:9; 3Цар 20:42)11Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил. (Соф 1:12)12Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.13И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами Израилевият дом за Ветил, на който уповаваха. (Суд 11:24; 3Цар 11:7; 3Цар 12:29; Ос 10:6)14Как казвате: Ние сме силни мъже – мъже, храбри за война? (Ис 16:6)15Моав беше разорен, градовете му изгоряха и отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, казва Царят, Чието име е ГОСПОД на Силите. (Иер 46:18; Иер 48:8; Иер 48:9; Иер 48:18; Иер 50:27; Иер 51:57)16Погибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо.17Всички, които сте около него, го оплаквайте; и всички, които знаете името му, кажете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга! (Ис 9:4; Ис 14:4; Ис 14:5)18Дъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място; защото разорителят на Моав излезе против теб и ще съсипе крепостите ти. (Чис 21:30; Ис 15:2; Ис 47:1; Иер 46:19; Иер 48:8)19Жителко на Ароир, застани при пътя и съгледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като кажеш: Какво стана? (Втор 2:36; 1Цар 4:13; 1Цар 4:16)20Моав се посрами, защото е разрушен. Заридай и викни; известете в Арнон, че Моав беше запустен. (Чис 21:13; Ис 16:7)21Присъда сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат, (Иер 48:8)22Девон, Нево и Вет-девлатаим,23Киритаим, Вет-гамул и Вет-меон,24Кариот Восора и всички градове на Моавската земя, далечни и близки. (Иер 48:41; Ам 2:2)25Рогът на Моав се строши и мишцата му бе смазана, казва ГОСПОД. (Пс 75:10; Иез 30:21)26Опийте го, защото се надигна против ГОСПОДА; Моав ще се валя в бълвоча си, също и той ще бъде за присмех. (Иер 25:15; Иер 25:27)27Защото Израил не стана ли за присмех пред тебе? Намери ли се той между крадци, така че колкото пъти говориш за него, движиш рамената си презрително? (Иер 2:26; Соф 2:8)28Моавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата. (Пс 55:6; Пс 55:7; Песн 2:14; Иер 48:9)29Чухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високоумието, високомерието, надутостта му и надменността на сърцето му. (Ис 16:6)30Аз зная, че неговият гняв е празен, казва ГОСПОД; самохвалствата му не са извършили нищо. (Ис 16:6; Иер 50:36)31Затова ще ридая за Моав. Да! Ще извикам за целия Моав; ще заридаят за мъжете на Кир-арес. (Ис 15:5; Ис 16:7; Ис 16:11)32О, лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти. (Ис 16:8; Ис 16:9)33Веселието и радостта бяха отнети от плодоносното поле и от Моавската земя; и спрях виното от линовете, за да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе. (Ис 16:10; Иоил 1:12)34Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яса, те нададоха глас от Сигор до Оронаим, до Еглат-шелишия; защото и водите на Нимрим пресъхнаха. (Ис 15:4; Иер 48:5)35При това, казва ГОСПОД, ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си. (Ис 15:2; Ис 16:12)36Затова сърцето ми звучи за Моав като свирка и сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; защото изобилието, което доби, изчезна. (Ис 15:5; Ис 15:7; Ис 16:11)37Защото всяка глава е плешива и всяка брада – обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста – вретище. (Быт 37:34; Ис 15:2; Ис 15:3; Иер 47:5)38По всички покриви на къщите на Моав и по улиците му има плач навред; защото строших Моав като непотребен съд, казва ГОСПОД. (Иер 22:28)39Как се строши! – вайкат се те; как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него.40Защото така казва ГОСПОД: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав. (Втор 28:49; Ис 8:8; Иер 49:22; Дан 7:4; Ос 8:1; Авв 1:8)41Градовете бяха превзети, крепостите – завладени с изненада, и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. (Ис 13:8; Ис 21:3; Иер 30:6; Иер 48:24; Иер 49:22; Иер 49:24; Иер 50:43; Иер 51:30; Мих 4:9)42И Моав ще бъде изтребен така, че да не е вече народ, защото се надигна против ГОСПОДА. (Пс 83:4; Ис 7:8)43Страх, яма и примка те налетяха, жителю моавски, казва ГОСПОД. (Ис 24:17; Ис 24:18)44Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него – да!, върху Моав – годината на наказанието им, казва ГОСПОД. (Иер 11:23)45Онези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон; обаче огън излезе от Есевон и пламък – отсред Сион, който погълна моавския край и темето на шумните борци. (Чис 21:28; Чис 24:17)46Горко ти, Моаве; Хамосовият народ загина; защото синовете ти бяха хванати като пленници, както и дъщерите ти. (Чис 21:29)47Но при все това Аз ще върна моавските пленници в следващите дни, казва ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав. (Иер 49:6; Иер 49:39)