Бытие 37

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Якуб жил в той земле, где странником жил его отец, в земле Ханаана.2 Вот повествование о Якубе. Юсуф, которому было семнадцать лет, пас стада овец вместе со своими братьями – сыновьями Билхи и Зелфы, жён отца своего. Юсуф рассказывал отцу всё, что плохого делали его братья.3 Исраил же любил Юсуфа больше всех других сыновей, потому что он был рождён ему в старости, и он сделал для него богато украшенную одежду.4 Когда братья увидели, что отец любит его больше, чем всех остальных, они возненавидели его и не могли с ним мирно разговаривать.5 Однажды Юсуфу приснился сон. Он рассказал о нём братьям, и те возненавидели его ещё больше.6 Вот что он сказал им: – Послушайте, какой мне приснился сон.7 Мы вязали снопы в поле, и вдруг мой сноп поднялся и распрямился, а ваши снопы встали вокруг него и поклонились.8 Братья сказали ему: – Неужели ты будешь царствовать над нами? Неужели мы будем у тебя в подчинении? И они возненавидели его ещё больше за его сон и за этот рассказ.9 Ему приснился ещё один сон, и он опять рассказал о нём братьям: – Послушайте, мне приснился ещё один сон: на этот раз мне поклонялись солнце, луна и одиннадцать звёзд.10 Он рассказал сон не только братьям, но и отцу, и отец упрекнул его: – Что это за сон тебе приснился? Неужто я, твоя мать и твои братья действительно придём и поклонимся тебе до земли?11 Братья завидовали ему, но отец запомнил этот случай.12 Братья ушли пасти отцовские отары в окрестностях Шехема,13 и Исраил сказал Юсуфу: – Ты знаешь, что твои братья пасут отары близ Шехема; я хочу послать тебя к ним. – Я готов, – ответил Юсуф.14 Отец сказал ему: – Иди, посмотри, всё ли благополучно с твоими братьями и с отарами, и принеси мне ответ. Он дал ему этот наказ в долине Хеврона, и Юсуф отправился в Шехем.15 Там он блуждал в полях, пока не повстречал его прохожий и не спросил его: – Что ты ищешь?16 Он ответил: – Я ищу моих братьев. Прошу тебя, скажи мне, где они пасут свои отары?17 – Они ушли отсюда, – ответил прохожий. – Я слышал, как они говорили: «Пойдём в Дотан». Юсуф пошёл следом за братьями и нашёл их у Дотана.18 Они увидели его издалека и, прежде чем он подошёл к ним, сговорились его убить.19 – Вон идёт этот сновидец! – сказали они друг другу. –20 Давайте убьём его и бросим в пересохший колодец, а отцу скажем, что его сожрал дикий зверь. Тогда посмотрим, что выйдет из его снов.21 Но Рувим услышал и спас его от них, сказав: – Нет, не будем лишать его жизни.22 Он добавил: – Не проливайте крови. Бросьте его в этот колодец здесь, в пустыне, но не поднимайте на него руки. Рувим хотел спасти его от них и вернуть отцу.23 Когда Юсуф подошёл к братьям, они сорвали с него одежду – ту самую богато украшенную одежду, что была на нём, –24 и бросили его в колодец. Колодец был пустой, без воды.25 Они сели за еду и тут увидели караван исмаильтян, идущий из Галаада. Их верблюды были нагружены специями, бальзамом и миррой[1], которые они везли в Египет.26 Иуда сказал братьям: – Какая нам польза, если мы убьём нашего брата и утаим это?27 Лучше продадим его исмаильтянам и не станем поднимать на него руки, ведь он наш брат, наша плоть и кровь. Братья согласились с ним.28 Когда мадианские купцы проходили мимо, братья вытащили Юсуфа из колодца и продали исмаильтянам за двести сорок граммов[2] серебра. Исмаильтяне взяли его в Египет.29 Вернувшись к колодцу, Рувим увидел, что Юсуфа там нет, и с горя разорвал на себе одежду.30 Он вернулся к братьям и сказал: – Мальчика там нет! Куда мне теперь деваться?31 Тогда они взяли одежду Юсуфа, закололи козла и вымазали одежду в крови.32 Затем они отнесли богато украшенную одежду отцу и сказали: – Вот что мы нашли. Посмотри, не одежда ли это твоего сына?33 Он узнал её и воскликнул: – Это одежда моего сына! Его сожрал дикий зверь! Конечно, Юсуф был растерзан на куски.34 Якуб разорвал на себе одежду, оделся в рубище и много дней оплакивал сына.35 Все его сыновья и дочери пришли утешать его, но он отказывался от утешений, говоря: – Нет, я так, скорбя, и сойду в мир мёртвых, к моему сыну. Так отец оплакивал своего сына.36 А мадианитяне тем временем продали Юсуфа в Египте Потифару, сановнику фараона, который был у него начальником стражи.

Бытие 37

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец. (Быт 17:8; Быт 23:4; Быт 28:4; Быт 36:7; Евр 11:9)2 Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. (1Цар 2:22)3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка. (Быт 44:20; Суд 5:30; 2Цар 13:18)4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. (Быт 27:41; Быт 49:23)5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.6 Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:7 Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. (Быт 42:6; Быт 42:9; Быт 43:26; Быт 44:14)8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. (Быт 46:29)10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? (Быт 27:29)11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. (Дан 7:28; Лк 2:19; Лк 2:51; Деян 7:9)12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13 Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем. (Быт 35:27)15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото. (Песн 1:7)17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан. (4Цар 6:13)18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият. (1Цар 19:1; Пс 31:13; Пс 37:12; Пс 37:32; Пс 94:21; Мф 27:1)19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. (Мр 14:1; Ин 11:53; Деян 23:12)21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме. (Быт 42:22; Прит 1:11; Прит 1:16; Прит 6:17; Прит 27:4)22 Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. (Быт 37:28; Быт 37:36; Прит 30:20; Иер 8:22; Ам 6:6)26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? (Быт 4:10; Быт 37:20; Иов 16:18)27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. (Быт 29:14; Быт 42:21; 1Цар 18:17)28 Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет. (Быт 45:4; Быт 45:5; Суд 6:3; Пс 105:17; Мф 27:9; Деян 7:9)29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. (Иов 1:20)30 Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна? (Быт 42:13; Быт 42:36; Иер 31:15)31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта, (Быт 37:23)32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан. (Быт 37:20; Быт 44:28)34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време. (Быт 37:29; 2Цар 3:31)35 Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Быт 42:38; Быт 44:29; Быт 44:31; 2Цар 12:17)36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите. (Быт 39:1)