1Иуда в то время оставил братьев и поселился у одного человека из Адуллама по имени Хира.2Там Иуда встретил дочь хананея, которого звали Шуа. Он женился на ней и стал с ней жить;3она забеременела и родила сына, которого назвали Ир.4Она вновь забеременела и родила сына, и назвала его Онан.5Она родила ещё одного сына и назвала его Шела. Она родила его в Хезиве[1].6Иуда взял для своего первенца Ира жену по имени Фамарь.7Но Ир, первенец Иуды, был грешен в глазах Вечного, и Вечный предал его смерти.8Тогда Иуда сказал Онану: – Ты должен лечь с женой брата и исполнить долг деверя: произвести потомство для брата[2]. (Втор 25:5)9Но Онан знал, что потомство будет не его, и поэтому всякий раз, ложась с женой брата, он изливал семя на землю, чтобы не произвести потомства для брата.10То, что он делал, было грешно в глазах Вечного, поэтому Он предал смерти и Онана.11Тогда Иуда сказал своей невестке Фамари: – Живи вдовой в доме у твоего отца, пока не вырастет мой сын Шела, – потому что он подумал: «Как бы и Шела не умер вслед за братьями». И Фамарь отправилась жить в дом отца.12Много времени спустя жена Иуды, дочь Шуа, умерла. Когда Иуда утешился по ней, он пошёл в Тимну, к людям, которые стригли его овец, и его друг адулламитянин Хира пошёл с ним.13Фамари сказали: – Твой свёкор держит путь в Тимну стричь своих овец.14Она сняла вдовьи одежды, покрылась накидкой, чтобы её не узнали, и села у входа в Енаим, который на дороге в Тимну, потому что она видела, что хотя Шела уже вырос, её не отдали ему в жёны.15Когда Иуда увидел Фамарь, он принял её за блудницу, потому что у неё было закрыто лицо.16Он свернул с дороги к ней и сказал: – Пойдём, я хочу лечь с тобой, – ведь он не знал, что это его невестка. Она спросила: – А что ты дашь мне за то, чтобы лечь со мной?17Он ответил: – Я пошлю тебе козлёнка из моего стада. Она спросила: – А ты дашь мне залог до тех пор, пока не пришлёшь козлёнка?18Он сказал: – Какой залог тебе дать? Она ответила: – Твою печать на шнурке и посох, который у тебя в руке. Он дал ей всё это и переспал с ней, и она забеременела от него.19Уйдя оттуда, она сняла своё покрывало и вновь надела вдовьи одежды.20Тем временем Иуда послал через своего друга адулламитянина козлёнка, чтобы получить назад залог у той женщины, но друг не нашёл её.21Он спросил у местных жителей: – Где та храмовая блудница[3], которая сидела у дороги в Енаим? Они ответили: – Здесь не было никакой храмовой блудницы.22Он вернулся к Иуде и сказал: – Я не нашёл её, и жители того места сказали: «Здесь нет никакой храмовой блудницы».23Иуда сказал: – Пусть оставит себе то, что взяла, иначе мы станем посмешищем. Я ведь посылал ей козлёнка, но ты её не нашёл.24Месяца три спустя Иуде сказали: – Твоя невестка Фамарь впала в блуд и от этого забеременела. Иуда сказал: – Выведите её, и пусть она будет сожжена!25Но когда её уводили, она послала к свёкру с такими словами: – Я беременна от человека, которому принадлежат эти вещи. Ещё она сказала: – Посмотри, не узнаёшь, чьи это печать, шнур и посох?26Иуда узнал их и сказал: – Она правее, чем я, потому что я не отдал её за моего сына Шелу. И он больше не ложился с ней.27Когда пришло ей время рожать, в утробе у неё оказались мальчики-близнецы.28Когда она уже рожала, один из них высунул руку; тогда женщина, принимавшая роды, взяла алую нить, обвязала ему запястье и сказала: – Этот вышел первым.29Но он втянул руку обратно, и вышел его брат; тогда она сказала: – Как это ты прорвался? И его назвали Фарец («прорыв»).30Затем вышел и тот, у которого на запястье была алая нить, и ему дали имя Зерах («алый свет зари»).
1По онова време Юда се отдели от братята си и се отби при един одоламец на име Ира. (Быт 19:3; 4Цар 4:8)2Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея. (Быт 34:2; 1Пар 2:3)3И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир. (Быт 46:12; Чис 26:19)4И зачена пак и роди син; и тя го наименува Онан. (Быт 46:12; Чис 26:19)5Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди. (Быт 46:12; Чис 26:20)6След време Юда взе жена за първородния си Ир на име Тамар. (Быт 21:21)7А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред ГОСПОДА; и ГОСПОД го уби. (Быт 46:12; Чис 26:19; 1Пар 2:3)8Тогава Юда каза на Онан: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер, и въздигни потомството на брат си. (Втор 25:5; Мф 22:24)9Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брат си. (Втор 25:6)10А това, което правеше, беше зло пред ГОСПОДА; затова Той и него уби. (Быт 46:12; Чис 26:19)11Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне син ми Шела. Защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом. (Лев 22:13; Руф 1:13)12След дълго време Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; след като Юда се утеши, той и приятелят му, одоламецът Ира, отидоха при стригачите на овцете си в Тамна. (Нав 15:10; Нав 15:57; Суд 14:1; 2Цар 13:39)13И известиха на Тамар, като и казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.14Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена. (Быт 38:11; Быт 38:26; Прит 7:12)15А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.16И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?17А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш? (Быт 38:20; Иез 16:33)18Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той и ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него. (Быт 38:25)19После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. (Быт 38:14)20А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.21Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница.22И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница.23Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.24Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори. (Лев 21:9; Втор 22:21; Суд 19:2)25А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща – печатът, ширитът и тоягата. (Быт 37:32; Быт 38:18)26Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. (Быт 37:33; Быт 38:14; 1Цар 24:17; Иов 34:31; Иов 34:32)27И когато дойде времето и да роди, ето, в утробата и имаше близнаци.28Когато раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, че върза червен конец на ръката му, и каза: Този излезе пръв.29А като дръпна назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя каза: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес[1]. (Быт 46:12; Чис 26:20; 1Пар 2:4; Мф 1:3)30После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.