1А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом. (Ис 37:1)2И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исайя, Амосовия син. (Лк 3:4)3Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.4Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за остатъка, който е оцелял. (2 Цар 16:12; 4 Цар 18:35; Пс 50:21)5И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исайя,6Исая им каза: Така да предадете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. (4 Цар 18:17; Ис 37:6)7Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя. (4 Цар 19:35; Ер 51:1)8И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис. (4 Цар 18:14)9А царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, като каза: (1 Цар 23:27)10Така да говорите на Юдейския цар Езекия: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. (4 Цар 18:5)11Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?12Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? (4 Цар 18:33; Ез 27:23)13Къде е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? (4 Цар 18:34)14А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, той отиде в ГОСПОДНИЯ дом и го разгъна пред ГОСПОДА. (Ис 37:14)15И Езекия се помоли пред ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята. (1 Цар 4:4; 3 Цар 18:39; Пс 80:1; Ис 44:6; Ер 10:10)16Приклони, ГОСПОДИ, ухото Си и чуй; отвори, ГОСПОДИ, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати този да похули живия Бог. (4 Цар 19:4; 2 Лет 6:40; Пс 31:2)17Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе запустиха народите и земите им;18и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. (Пс 115:4; Ер 10:3)19И така, сега, ГОСПОДИ, Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си ГОСПОД, единственият Бог. (Пс 83:18)20Тогава Исайя, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. (Пс 65:2; Ис 37:21)21Ето словото, което ГОСПОД изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря. (Йов 16:4; Пс 22:7; Пс 22:8; П Ер 2:13; П Ер 2:15)22Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израилев. (Пс 71:22; Ис 5:24; Ер 51:5)23ГОСПОД си обидил ти чрез посланиците си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в гората на неговия Кармил. (4 Цар 18:17; Пс 20:7)24Аз изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет[1].25Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини. (Ис 10:5; Ис 45:7)26Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и като жито, препълнено, преди да стане стъбло. (Пс 129:6)27Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и буйството ти против Мене. (Пс 139:1)28Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устните ти, и ще те върна през пътя, по който си дошъл. (4 Цар 19:33; 4 Цар 19:36; 4 Цар 19:37; Йов 41:2; Ез 29:4; Ез 38:4; Ам 4:2)29И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година – това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им. (1 Цар 2:34; 4 Цар 20:8; 4 Цар 20:9; Ис 7:11; Ис 7:14; Лк 2:12)30И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе. (2 Лет 32:22; 2 Лет 32:23)31Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА на Силите ще извърши това. (Ис 9:7)32Затова така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.33По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва ГОСПОД;34защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид. (3 Цар 11:12; 3 Цар 11:13; 4 Цар 20:6)35И в същата нощ ангел ГОСПОДЕН излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове. (2 Лет 32:21; Ис 37:36)36И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия. (Бит 10:11)37А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон. (4 Цар 19:7; 2 Лет 32:21; Езд 4:2)