1 Corinthians 9

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? (Ac 9:3; Ac 9:15; Ac 9:17; Ac 13:2; Ac 18:9; Ac 22:14; Ac 22:18; Ac 23:11; Ac 26:17; 1Co 3:6; 1Co 4:15; 1Co 15:8; 2Co 12:12; Ga 2:7; Ga 2:8; 1Ti 2:7; 2Ti 1:11)2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. (2Co 3:2; 2Co 12:12)3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? (Lu 10:7; 1Co 9:14; 1Th 2:6; 2Th 3:9)5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? (Mt 8:14; Mt 13:55; Mr 6:3; Lu 6:15; Ga 1:19)6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си? (2Th 3:8; 2Th 3:9)7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? (De 20:6; Pr 27:18; Joh 21:15; 1Co 3:6; 2Co 10:4; 1Ti 1:18; 1Ti 6:12; 2Ti 2:3; 2Ti 4:7; 1Pe 5:2)8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, (De 25:4; 1Ti 5:18)10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото, който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. (2Ti 2:6)11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? (Ro 15:27; Ga 6:6)12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. (Ac 20:33; 1Co 9:15; 1Co 9:18; 2Co 11:7; 2Co 11:12; 1Th 2:6; 1Th 2:9)13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? (Le 6:16; Le 6:26; Le 7:6; Nu 5:9; Nu 5:10; Nu 18:8; De 10:9; De 18:1)14 Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. (Mt 10:10; Lu 10:7; Ga 6:6; 1Ti 5:17)15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. (Ac 18:3; Ac 20:34; 1Co 4:12; 1Co 9:12; 2Co 11:10; 1Th 2:9; 2Th 3:8)16 Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. (Ac 9:6; Ac 13:2; Ro 1:14)17 Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. (1Co 3:8; 1Co 3:14; 1Co 4:1; Ga 2:7; Php 1:17; Col 1:25)18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. (1Co 10:33; 2Co 4:5; 2Co 11:7)19 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. (Mt 18:15; 1Co 9:1; Ga 5:13; 1Pe 3:1)20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. (Ac 16:3; Ac 18:18; Ac 21:23)21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. (Ro 2:12; Ro 2:14; 1Co 7:18; 1Co 7:22; Ga 3:2)22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. (Ro 11:14; Ro 15:1; 1Co 7:16; 1Co 10:33; 2Co 11:29)23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. (Ga 2:2; Ga 5:7; Php 2:16; Php 3:12; Php 3:14; 2Ti 4:7; Heb 12:1)25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. (Eph 6:12; 1Ti 6:12; 2Ti 2:4; 2Ti 2:5; 2Ti 4:7; 2Ti 4:8; Jas 1:12; 1Pe 1:4; 1Pe 5:4; Re 2:10; Re 3:11)26 И така, аз така тичам не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; (2Ti 2:5)27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен. (Jer 6:30; Ro 8:13; 2Co 13:5; 2Co 13:6; Col 3:5)