23Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. (1Co 6:12)24Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия. (Ro 15:1; Ro 15:2; 1Co 10:33; 1Co 13:5; Php 2:4; Php 2:21)25Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си; (1Ti 4:4)26защото „Господня е земята и всичко, което има в нея“. (Ex 19:5; De 10:14; Ps 24:1; Ps 50:12)27Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. (Lu 10:7)28Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта: (1Co 8:10; 1Co 8:12)29съвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест? (Ro 14:16)30Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) (Ro 14:6; 1Ti 4:3; 1Ti 4:4)31И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава. (Col 3:17; 1Pe 4:11)32Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква; (Ac 20:28; Ro 14:13; 1Co 8:13; 1Co 11:22; 2Co 6:3; 1Ti 3:5)33както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят. (Ro 15:2; 1Co 9:19; 1Co 9:22; 1Co 10:24)