1 Corinthians 14

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. (Nu 11:25; Nu 11:29; 1Co 12:31) 2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни. (Ac 2:4; Ac 10:46) 3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. 4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата. 5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата. 6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение? (1Co 14:26) 7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката? 8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой? 9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра. 10 Има, може да се каже, толкова вида езици[1] на света; и нито един от тях не е без значение. 11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене. 12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата. 13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува. 14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. (Ps 47:7; Eph 5:19; Col 3:16) 16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш? (1Co 11:24) 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. 18 Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви; 19 обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. 20 Братя, не бъдете невръстни деца по ум, а бидейки деца по отношение на злото, бъдете пълнолетни по ум. (Ps 131:2; Mt 11:25; Mt 18:3; Mt 18:4; Mt 19:14; Mr 10:14; Ro 16:19; 1Co 3:1; Eph 4:14; Heb 5:12; Heb 5:13; 1Pe 2:2) 21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ. (Isa 28:11; Isa 28:12; Joh 10:34) 22 И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите. 23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора, невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? (Ac 2:13) 24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички; 25 тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. (Isa 45:14; Zec 8:23) 26 Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалм, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. (1Co 12:7; 1Co 12:8; 1Co 14:6; 2Co 12:19; Eph 4:12) 27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. 28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога. 29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. (1Co 12:10) 30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне. (1Th 5:19; 1Th 5:20) 31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; 32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. (1Jo 4:1) 33 Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите. (1Co 11:16; 1Co 12:25; 1Th 5:23) 34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. (Ge 3:16; 1Co 11:3; Eph 5:22; Col 3:18; 1Ti 2:11; 1Ti 2:12; Tit 2:5; 1Pe 3:1) 35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква. 36 Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? 37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. (2Co 10:7; 1Jo 4:6) 38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае. 39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици. (1Co 12:31; 1Th 5:20) 40 Обаче нека всичко става с приличие и ред. (1Co 14:33)