1 Corinthians 15

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, (Ro 5:2; Ga 1:11) 2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали. (Ro 1:16; 1Co 1:21; Ga 3:4) 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; (Ps 22:7; Ps 22:15; Isa 53:5; Da 9:24; Da 9:26; Zec 13:7; Lu 24:26; Lu 24:46; Ac 3:18; Ac 26:23; 1Co 11:2; 1Co 11:23; Ga 1:12; 1Pe 1:11; 1Pe 2:24) 4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; (Ps 2:7; Ps 16:10; Isa 53:10; Isa 53:11; Ho 6:2; Ho 6:3; Lu 24:26; Lu 24:46; Joh 2:1; Ac 2:25; Ac 13:33; Ac 26:22; Ac 26:23; 1Pe 1:11) 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, (Mt 28:17; Mr 16:14; Lu 24:34; Lu 24:36; Joh 20:19; Joh 20:26; Ac 10:41) 6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; 7 че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли; (Lu 24:50; Ac 1:3; Ac 1:4) 8 а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак. (Ac 9:3; Ac 9:4; Ac 9:17) 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. (Ac 8:3; Ac 9:1; Ga 1:13; Eph 3:8; Php 3:6; 1Ti 1:13) 10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен. (Mt 10:20; Mr 16:20; Ro 15:18; Ro 15:19; 2Co 3:5; 2Co 11:23; 2Co 12:11; Ga 2:8; Eph 3:7; Php 2:13) 11 И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали. 12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; (Joh 11:25; Ro 8:11; 1Th 4:14) 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват. (Ac 2:24; Ac 2:32; Ac 4:10; Ac 4:33; Ac 13:30) 16 Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си. (Ac 13:38; Ro 4:25) 18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. 19 Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. (2Ti 3:12) 20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите. (Ac 26:23; 1Co 15:23; Col 1:18; 1Pe 1:3; Re 1:5) 21 Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. (Ge 2:17; Ge 3:19; Joh 6:39; Joh 11:25; Ro 5:12; Ro 5:17; Ro 6:23) 22 Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. 23 Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови. (1Co 15:20; 1Th 4:15) 24 Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. (Da 7:14; Da 7:27; Mt 28:18; 1Ti 6:15) 25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. (Ps 110:1; Ac 2:34; Ac 2:35; Eph 1:22; Heb 1:13; Heb 10:13) 26 И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена, (2Ti 1:10; Re 20:14) 27 защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко), (Ps 8:6; Ps 9:7; Mt 28:18; Heb 2:8; 1Pe 3:22) 28 когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко. (1Co 3:23; 1Co 11:3; Php 3:21) 29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час? (2Co 11:26; Ga 5:11) 31 Братя, с похвалата, с която се гордея заради вас в Христос Исус, нашия Господ, аз всеки ден умирам. (Ro 8:36; 1Co 4:9; 2Co 4:10; 2Co 4:11; 2Co 11:23; 1Th 2:19) 32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. (Ec 2:24; Isa 22:13; Isa 56:12; Lu 12:19; 2Co 1:8) 33 Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“ (1Co 5:6) 34 Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите. (Ro 13:11; 1Co 6:5; Eph 5:14; 1Th 4:5) 35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат? (Eze 37:3) 36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. (Joh 12:24) 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще поникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; 38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите. 40 Има и небесни тела, и земни тела; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните. 41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; (Da 12:3; Mt 13:43; Php 3:21) 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. 45 Така е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. (Ge 2:7; Joh 5:21; Joh 6:33; Joh 6:39; Joh 6:40; Joh 6:54; Joh 6:57; Ro 5:14; Ro 5:18; Php 3:21; Col 3:4) 46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. 47 Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е от небето. (Ge 2:7; Ge 3:19; Joh 3:13; Joh 3:31) 48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. (Joh 3:6; Php 3:20; Php 3:21) 49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. (Ge 5:3; Ro 8:29; 2Co 3:18; 2Co 4:11; Php 3:21; 1Jo 3:2) 50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. (Mt 16:17; Joh 1:13; Joh 3:3; Joh 3:5) 51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, (Php 3:21; 1Th 4:15) 52 в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. (Zec 9:14; Mt 24:31; Joh 5:25; Joh 5:28; 1Th 4:16) 53 Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. (2Co 5:4) 54 А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. (Isa 25:8; Heb 2:14; Heb 2:15; Re 20:14) 55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (Ho 13:14) 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; (Ro 4:15; Ro 5:13; Ro 7:5; Ro 7:13) 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. (Ro 7:25; 1Jo 5:4; 1Jo 5:5) 58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен. (1Co 3:8; Col 1:23; 2Pe 3:14)