1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. (Mt 7:22; Mt 17:20; Mr 11:23; Lu 17:6; 1Co 12:8; 1Co 12:28; 1Co 14:1)3И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. (Mt 6:1; Mt 6:2)4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, (Pr 10:12; Php 2:3; 1Pe 4:8)5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, (Ro 15:1; 1Co 10:24; Php 2:4)6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, (Ps 10:3; Ro 1:32; 2Jo 1:4)7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. (Ro 15:1; Ga 6:2; 2Ti 2:24)8Любовта никога не отпада; другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; (1Co 8:2; 2Co 5:7)10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.12Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. (Mt 18:10; 2Co 3:18; 2Co 5:7; Php 3:12; 2Ti 2:19; 1Jo 3:2)13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.