от Bulgarian Bible Society1В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: (Изх 15:1; Пс 18:1)2Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА. (2 Лет 17:16)3Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала. (Вт 32:1; Вт 32:3; Пс 2:10)4ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. (Вт 33:2; 2 Цар 22:8; Пс 68:7; Пс 68:8; Ис 64:3; Ав 3:3; Ав 3:10)5Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (Изх 19:18; Вт 4:11; Пс 97:5)6В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. (Лев 26:22; Съд 3:31; Съд 4:17; 2 Лет 15:5; Ис 33:8; П Ер 1:4; П Ер 4:18)7Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. (Ис 49:23)8Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? (Вт 32:16; Съд 2:12; Съд 2:17; Съд 4:3; 1 Цар 13:19; 1 Цар 13:22)9Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА! (Съд 5:2)10Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! (Съд 10:4; Съд 12:14; Пс 105:2; Пс 107:32; Пс 145:5)11Далеч от кипежа на стрелците[1], на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите. (1 Цар 12:7; Пс 145:7)12Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! (Пс 57:8; Пс 68:18)13Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните. (Пс 49:14)14Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. (Чис 32:39; Чис 32:40; Съд 3:13; Съд 3:27)15И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. (Съд 4:14)16Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на[2] стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. (Чис 32:1)17Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. (И Н 13:25; И Н 13:31; И Н 19:29; И Н 19:31)18Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните[3] места на полето. (Съд 4:10)19Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. (Съд 4:16; Съд 5:30; Пс 44:12)20От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. (И Н 10:11; Съд 4:15; Пс 77:17; Пс 77:18)21Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. (Съд 4:7)22Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.23Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. (Съд 21:9; Съд 21:10; 1 Цар 17:47; 1 Цар 18:17; 1 Цар 25:28; Неем 3:5)24Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. (Съд 4:17; Лк 1:28)25Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. (Съд 4:19)26Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. (Съд 4:21)27В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.28Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?29Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:30Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. (Изх 15:9)31Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години. (2 Цар 23:4; Пс 19:5; Пс 83:9; Пс 83:10)