Съдии 1:7 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Окончателно завладяване на Ханаан след Исус Навин

1 След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? (Чис 27:21; Съд 20:18) 2 ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. (Бит 49:8) 3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. (Съд 1:17) 4 И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. (1 Цар 11:8) 5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците. 6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му. 7 Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. (Лев 24:19; 1 Цар 15:33; Як 2:13)

Лев 24:191 Цар 15:33Як 2:13

8 Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. (И Н 15:63) 9 След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. (И Н 10:36; И Н 11:21; И Н 15:13)

И Н 10:36И Н 11:21И Н 15:13

10 Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; (И Н 14:15; И Н 15:13; И Н 15:14)

И Н 14:15И Н 15:13И Н 15:14

11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). (И Н 15:15) 12 Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. (И Н 15:16; И Н 15:17)

И Н 15:16И Н 15:17

13 Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. (Съд 3:9) 14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? (И Н 15:18; И Н 15:19)

И Н 15:18И Н 15:19

15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. (Бит 33:11) 16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите заедно с Юдовите синове в юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. (Чис 10:32; Чис 21:1; Вт 34:3; Съд 4:11; Съд 4:17; 1 Цар 15:6; 1 Лет 2:55)

Чис 10:32Чис 21:1Вт 34:3Съд 4:11Съд 4:171 Цар 15:61 Лет 2:55

17 Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. (Чис 21:3; И Н 19:4; Съд 1:3)

Чис 21:3И Н 19:4Съд 1:3

18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. (И Н 11:22) 19 ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. (И Н 17:16; И Н 17:18; Съд 1:2; 4 Цар 18:7)

И Н 17:16И Н 17:18Съд 1:24 Цар 18:7

20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата енакими. (Чис 14:24; Вт 1:36; И Н 14:9; И Н 14:13; И Н 15:13; И Н 15:14)

Чис 14:24Вт 1:36И Н 14:9И Н 14:13И Н 15:13И Н 15:14

21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. (И Н 15:63; И Н 18:28)

И Н 15:63И Н 18:28

22 Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. (И Н 2:1; И Н 7:2; Съд 1:19; Съд 18:2)

И Н 2:1И Н 7:2Съд 1:19Съд 18:2

23 Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). (Бит 28:19) 24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. (И Н 2:12; И Н 2:14)

И Н 2:12И Н 2:14

25 Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. 26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес. 27 Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. (И Н 17:11) 28 А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони. 29 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. (И Н 16:10; 3 Цар 9:16)

И Н 16:103 Цар 9:16

30 Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. (И Н 19:15) 31 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; (И Н 19:24) 32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. (Пс 106:34; Пс 106:35) 33 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. (И Н 19:38; Съд 1:30; Съд 1:32)

И Н 19:38Съд 1:30Съд 1:32

34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината; 35 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. (И Н 19:42) 36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре. (Чис 34:4; И Н 15:3)

Чис 34:4И Н 15:3