from Bulgarian Bible Society1Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека. (Ge 17:7; Jud 2:5)2Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така? (De 7:2; De 12:3; Jud 2:20; Ps 106:34)3Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка. (Ex 23:33; Ex 34:12; De 7:16; Jos 23:13; Jud 3:6; Ps 106:36)4И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.5Затова нарекоха онова място Бохим[1]; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.
Смърт и погребение на Исус Навин
6Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават. (Jos 22:6; Jos 24:28)7И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил. (Jos 24:31)8И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години. (Jos 24:29)9Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас. (Jos 19:50; Jos 24:30)10И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил. (Ex 5:2; 1Sa 2:12; 1Ch 28:9; Jer 9:3; Jer 22:16; Ga 4:8; 2Th 1:8; Tit 1:16)
Призоваване и мисия на съдиите
11И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите.12Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА. (Ex 20:5; De 6:14; De 31:16)13Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите. (Jud 3:7; Jud 10:6; Ps 106:36)14Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си. (Le 26:37; Jos 7:12; Jos 7:13; Jud 3:8; Jud 4:2; 2Ki 17:20; Ps 44:12; Ps 106:40; Isa 50:1)15Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение. (Le 26:1; De 28:1)16Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. (Jud 3:9; Jud 3:10; Jud 3:15; 1Sa 12:11; Ac 13:20)17Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така. (Ex 34:15; Ex 34:16; Le 17:7)18И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. (Ge 6:6; De 32:36; Jos 1:5; Ps 106:44; Ps 106:45)19А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си. (Jud 3:12; Jud 4:1; Jud 8:33)20Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, (Jos 23:16; Jud 2:14)21то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря, (Jos 23:13)22за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не. (De 8:2; De 8:16; De 13:3)23И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.