Неемия 4:14 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Съпротива при построяването на стената

1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите. (Неем 2:10; Неем 2:19) 2 И говори пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели? 3 А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена. (Неем 2:10; Неем 2:19) 4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници. (Пс 79:12; Пс 123:3; Пс 123:4; Пр 3:34)

Пс 79:12Пс 123:3Пс 123:4Пр 3:34

5 Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят. (Пс 69:27; Пс 69:28; Пс 109:14; Пс 109:15; Ер 18:21)

Пс 69:27Пс 69:28Пс 109:14Пс 109:15Ер 18:21

6 Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата. 7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха; (Неем 4:1) 8 и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат. (Пс 83:3) 9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях. (Пс 50:15) 10 Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената. 11 А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата. 12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас. 13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. 14 След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си. (Чис 14:9; Вт 1:29; Вт 10:17; 2 Цар 10:12)

Чис 14:9Вт 1:29Вт 10:172 Цар 10:12

15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си. (Йов 5:12) 16 И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха^[1] целия Юдов дом. 17 Всеки един от онези, които градяха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието; 18 и всеки от зидарите имаше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене. 19 Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг; 20 затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас. (Изх 14:14; Изх 14:25; Вт 1:30; Вт 3:22; Вт 20:4; И Н 23:10)

Изх 14:14Изх 14:25Вт 1:30Вт 3:22Вт 20:4И Н 23:10

21 Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите. 22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем. 23 И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.