Неемия 5 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Неемия решава възникналите проблеми

1 По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите. (Лев 25:35; Вт 15:7; Ис 5:7)

Лев 25:35Вт 15:7Ис 5:7

2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем. 3 А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада. 4 Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци. 5 Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни. (Изх 21:7; Лев 25:39; Ис 58:7)

Изх 21:7Лев 25:39Ис 58:7

6 И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи. 7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах: (Изх 22:25; Лев 25:36; Ез 22:12)

Изх 22:25Лев 25:36Ез 22:12

8 Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят. (Лев 25:48) 9 Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? (Лев 25:36; 2 Цар 12:14; Рим 2:24; 1 Пет 2:12)

Лев 25:362 Цар 12:14Рим 2:241 Пет 2:12

10 Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство. 11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях. 12 Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. (Езд 10:5; Ер 34:8; Ер 34:9)

Езд 10:5Ер 34:8Ер 34:9

13 Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание. (4 Цар 23:3; Мт 10:14; Д А 13:51; Д А 18:6)

4 Цар 23:3Мт 10:14Д А 13:51Д А 18:6

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата^[1] на областен управител. (Неем 13:6; 1 Кор 9:4; 1 Кор 9:15)

Неем 13:61 Кор 9:41 Кор 9:15

15 А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. (Неем 5:9; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:13)

Неем 5:92 Кор 11:92 Кор 12:13

16 Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа. 17 При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора освен онези, които идваха при нас от околните ни народи. (2 Цар 9:7; 4 Цар 18:19) 18 А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ. (3 Цар 4:22; Неем 5:14; Неем 5:15)

3 Цар 4:22Неем 5:14Неем 5:15

19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ. (Неем 13:22)