1По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите. (Le 25:35; De 15:7; Isa 5:7)2Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.3А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.4Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.5Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни. (Ex 21:7; Le 25:39; Isa 58:7)6И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.7Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах: (Ex 22:25; Le 25:36; Eze 22:12)8Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят. (Le 25:48)9Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? (Le 25:36; 2Sa 12:14; Ro 2:24; 1Pe 2:12)10Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.11И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.12Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. (Ezr 10:5; Jer 34:8; Jer 34:9)13Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание. (2Ki 23:3; Mt 10:14; Ac 13:51; Ac 18:6)14А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата[1] на областен управител. (Ne 13:6; 1Co 9:4; 1Co 9:15)15А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. (Ne 5:9; 2Co 11:9; 2Co 12:13)16Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.17При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора освен онези, които идваха при нас от околните ни народи. (2Sa 9:7; 2Ki 18:19)18А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ. (1Ki 4:22; Ne 5:14; Ne 5:15)19Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ. (Ne 13:22)