Luke 23

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. (Mt 27:1; Mt 27:2; Mt 27:11; Mr 15:1; Joh 18:28)2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. (Mt 17:27; Mt 22:21; Mr 12:17; Ac 17:7)3 А Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. (Mt 27:11; Mr 15:2; Joh 18:33; 1Ti 6:13; Re 1:5)4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. (1Pe 2:22)5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук.6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. (Lu 3:1)8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. (Mt 14:1; Mr 6:14; Lu 9:9)9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.11 Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. (Isa 53:3)12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. (Ac 4:27)13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: (Mt 27:15; Mt 27:23; Mr 15:6; Mr 15:14; Joh 18:38; Joh 18:39)14 Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. (Mt 27:23; Mr 15:14; Lu 23:1; Lu 23:2; Lu 23:4; Joh 19:4)15 Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.16 Затова, като Го накажа, ще Го пусна. (Mt 27:26; Joh 19:1)17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. (Mt 27:15; Mr 15:6; Joh 18:39)18 Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. (Mt 27:20; Mr 15:11; Joh 18:40; Ac 3:14)19 Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.23 Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.24 И Пилат реши да изпълни искането им: (Mt 27:26; Mr 15:15; Joh 19:16)25 пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им.26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. (Mt 27:32; Mr 15:21; Joh 19:17)27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;29 защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. (Mt 24:19; Lu 21:23)30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! (Isa 2:19; Ho 10:8; Re 6:16; Re 9:6)31 Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? (Pr 11:31; Jer 25:29; Eze 20:47; Eze 21:3; Eze 21:4; 1Pe 4:17)32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. (Isa 53:12; Mt 27:38)33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно[1], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. (Mt 27:33; Mr 15:22; Joh 19:17; Joh 19:18)34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. (Mt 5:44; Mt 27:35; Mr 15:24; Joh 19:23; Ac 3:17; Ac 7:60; 1Co 4:12)35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. (Ps 22:17; Zec 12:10; Mt 27:41; Mr 15:29)36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:37 Ако си юдейският Цар, избави Себе Си.38 А над Него имаше и надпис: Този е юдейският Цар. (Mt 27:37; Mr 15:26; Joh 19:19)39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! (Mt 27:44; Mr 15:32)40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. (Mt 16:28)43 А Исус му отговори: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[2], (Am 8:9; Mt 27:45; Mr 15:33; Joh 19:28)45 като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. (Mt 27:51; Mr 15:38)46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. (Ps 31:5; Mt 27:50; Mr 15:37; Joh 19:30; 1Pe 2:23)47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. (Mt 27:54; Mr 15:39)48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. (Ps 38:11; Mt 27:55; Mr 15:40; Joh 19:25)50 Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, (Mt 27:57; Mr 15:42; Mr 15:43; Joh 19:38)51 който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. (Mr 15:43; Lu 2:25; Lu 2:38)52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. (Mt 27:59; Mr 15:46)54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. (Mt 27:62)55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. (Mr 15:47; Lu 8:2)56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха, както повлява Законът. (Ex 20:10; Mr 10:1)