1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Mt 26:1; Mt 26:2; Mt 26:14; Mr 14:1; Mr 14:2; Mr 14:10; Joh 11:45)2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Ps 2:2; Joh 11:47; Ac 4:27)3Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Mt 26:14; Mr 14:10; Joh 13:2; Joh 13:27)4и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.5И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Zec 11:12)6А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.
Тайната вечеря
7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (De 16:1; Mt 26:17; Mr 14:12; Joh 13:1)8Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.9А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?10А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.13След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Mt 26:20; Mr 14:17)15И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;16защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Lu 14:15; Ac 10:41; Re 19:9)17И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Mt 26:29; Mr 14:25)19И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Mt 26:26; Mr 14:22; 1Co 11:24)20Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1Co 10:16)21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Ps 41:9; Mt 26:21; Mr 14:18; Joh 13:21; Joh 13:26)22Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Mt 26:24; Ac 2:23; Ac 4:28)23И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Mt 26:22; Joh 13:22; Joh 13:25)
Спорът за първенство сред учениците
24Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Mr 9:34; Lu 9:46)25А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Mt 20:25; Mr 10:42)26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Mt 20:26; Lu 9:48; 1Pe 5:3)27Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Mt 20:28; Lu 12:37; Joh 13:13; Joh 13:14; Php 2:7)28А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Heb 4:15)29Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Mt 24:47; Lu 12:32; 2Co 1:7; 2Ti 2:12)30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте израилски племена. (Ps 49:14; Mt 8:11; Mt 19:28; Lu 14:15; 1Co 6:2; Re 3:21; Re 19:9; Re 20:4)
Предсказанието за отричането на Петър
31И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Am 9:9; Mt 26:31; Mr 4:27; Joh 13:36; 1Pe 5:8)32но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Ps 51:13; Joh 17:9; Joh 21:15)33Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.34А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Mt 26:34; Mr 14:30; Joh 13:38)
Подготовката на учениците за идващите събития
35И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Mt 10:9; Mt 10:10; Mr 6:8; Lu 9:3; Lu 10:4)36И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;37защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Isa 53:12; Mr 15:28)38А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.
Исус Христос в Гетсиманската градина
39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Mt 26:36; Mr 14:32; Lu 21:37; Joh 18:1)40След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Mt 6:13; Mt 26:41; Mr 14:38)41И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Mt 26:39; Mr 14:35)42Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Joh 5:30; Joh 6:38)43И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Mt 4:11)44И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Joh 12:27; Heb 5:7)45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:46Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Lu 22:40)
Залавянето на Исус Христос
47Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Mt 26:47; Mr 14:32; Mr 14:43; Joh 18:1; Joh 18:3)48А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?49И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Mt 26:51; Mr 14:47; Joh 18:10)51А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Mt 26:55; Mr 14:48)53Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Отричането на апостол Петър
54И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Mt 26:57; Mt 26:58; Mt 26:69; Mr 14:53; Mr 14:66; Joh 18:12; Joh 18:15; Joh 18:24; Joh 18:25)55И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Mt 26:69; Mr 14:66; Joh 18:17; Joh 18:18)56А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.57А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.58След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Mt 26:71; Mr 14:69; Joh 18:25)59И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Mt 26:73; Mr 14:70; Joh 18:26)60А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И начаса, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.61И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Mt 26:34; Mt 26:75; Mr 14:30; Mr 14:72; Joh 13:38)62И излезе вън и плака горко.
Обругаването на Исус Христос
63А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Mt 26:67; Mt 26:68; Mr 14:65)64и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?65И много други хули изговориха против Него.
Исус Христос пред синедриона
66След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя синедрион, и Му казаха: (Ps 2:2; Mt 26:59; Mt 27:1; Mr 14:55; Mr 15:1; Joh 18:19; Joh 18:28; Ac 4:26; Ac 22:5)67Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Mt 26:63; Mr 14:61)68и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Ps 110:1; Mt 26:64; Mr 14:62; Joh 6:62; Heb 1:3; Heb 8:1)70И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Mt 26:64; Mr 14:62)71А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Mt 26:65; Mr 14:63)