1А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. (Mt 28:1; Mr 16:1; Lu 23:56; Joh 20:1)2И намериха камъка отвален от гроба. (Mt 28:2; Mr 16:4)3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. (Mr 16:5; Lu 24:23)4А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. (Joh 20:12; Ac 1:10)5И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, (Mt 16:21; Mt 17:23; Mr 8:31; Mr 9:31; Lu 9:22)7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. (Mr 9:31; Lu 9:31)8И си спомниха думите Му. (Joh 2:22)9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. (Mt 28:8; Mr 16:10)10А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. (Lu 8:3)11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. (Mr 16:11; Lu 24:25)12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. (Joh 20:3; Joh 20:6)
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[1] от Йерусалим. (Mr 16:12)14И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; (Mt 18:20; Lu 24:36)16но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. (Joh 20:14; Joh 21:4)17Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.18И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? (Joh 19:25)19И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; (Mt 21:11; Lu 7:16; Joh 3:2; Joh 4:19; Joh 6:14; Ac 2:22; Ac 7:22)20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. (Lu 23:1; Ac 13:27; Ac 13:28)21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. (Lu 1:68; Lu 2:25; Lu 2:38; Ac 1:6)22При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба (Mt 28:8; Mr 16:10; Lu 24:9; Lu 24:10; Joh 20:18)23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. (Lu 24:12)25И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! (Ge 3:15; Ge 22:18; Nu 21:9; Isa 50:6; Isa 53:5)26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? (Isa 40:10; Jer 23:5; Jer 33:15; Da 9:24; Mic 7:19; Lu 24:46; Ac 17:3; 1Pe 1:11)27И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. (Ge 3:15; Ge 22:18; Ge 26:4; Ge 49:10; Nu 21:9; De 18:15; Ps 132:11; Isa 7:14; Isa 9:6; Isa 40:10; Isa 40:11; Isa 50:6; Isa 53:1; Jer 23:5; Jer 33:14; Jer 33:15; Eze 34:23; Eze 37:25; Da 9:24; Mic 7:19; Mal 3:1; Mal 4:2; Lu 24:45; Joh 1:45)28И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. (Ge 32:26; Ge 42:7; Mr 6:48)29Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. (Ge 19:3; Ac 16:15)30И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. (Mt 14:19)31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.32И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. (1Co 15:5)35Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! (Mt 28:16; Mr 16:14; Joh 20:19; Ac 1:6; Ac 13:31; 1Co 15:5)37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. (Mr 6:49)38И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. (Joh 20:20; Joh 20:27)40И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? (Joh 21:5)42И Му дадоха парче печена риба и меден сок.43И взе и яде пред тях. (Ac 10:41)44Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Mt 16:21; Mt 17:22; Mt 20:18; Mr 8:31; Lu 9:22; Lu 18:31; Lu 24:6)45Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. (Joh 5:39; Ac 16:14)46И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Isa 50:6; Isa 53:2; Lu 24:26; Ac 17:3)47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.48Вие сте свидетели за това.49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. (Ge 12:3; Ps 22:27; Isa 44:3; Jer 31:34; Da 9:24; Ho 2:23; Joe 2:28; Mic 4:2; Joh 14:16; Joh 14:26; Joh 15:26; Joh 15:27; Joh 16:7; Ac 1:4; Ac 1:8; Ac 1:22; Ac 2:1; Ac 2:32; Ac 3:15; Ac 13:38; Ac 13:46)
Възнесението на Исус Христос
50И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. (Mr 16:19; Ac 1:9; Ac 1:12)51И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. (2Ki 2:11; Mr 16:19; Joh 20:17; Ac 1:9; Eph 4:8)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; (Mt 28:9; Mt 28:17)53и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Ac 2:46)