Luke 18

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват: (Lu 11:2; Lu 21:36; Ro 12:12; Eph 6:18; Col 4:2; 1Th 5:17)2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания. (Lu 11:8)6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? (Ps 9:19; Lu 11:9; Re 6:10)8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? (Heb 10:37; 2Pe 3:8; 2Pe 3:9)9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: (Lu 10:29; Lu 16:15)10 Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник.11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. (Ps 135:2; Isa 1:15; Isa 58:2; Isa 58:3; Re 3:17)12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. (Job 22:29; Pr 29:23; Mt 23:12; Lu 14:11; Jas 4:6; 1Pe 5:5; 1Pe 5:6)15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. (Mt 19:13; Mr 10:13)16 Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. (Mt 18:3; Mt 19:14; 1Co 14:20; 1Pe 2:2)17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. (Mr 10:15)18 И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? (Mt 19:16; Mr 10:17)19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.20 Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“. (Ex 20:12; De 5:16; Ro 13:9; Eph 6:2; Col 3:20)21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.22 Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. (Mt 6:19; Mt 6:20; Mt 19:21; 1Ti 6:18; 1Ti 6:19)23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.24 И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! (Pr 11:28; Mt 19:23; Mr 10:23; 1Ti 6:9)25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?27 Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога. (Jer 32:17; Zec 8:6; Mt 19:26; Lu 1:37)28 А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме. (Mt 19:27; Mr 10:28)29 А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, (De 33:9)30 който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот. (Job 42:10)31 И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни. (Mt 16:21; Mt 17:22; Mt 20:17; Mr 10:32)32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, (Isa 53:7; Mt 27:2; Lu 23:1; Joh 18:28; Ac 3:13)33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.34 Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. (Mr 9:32; Lu 2:50; Lu 9:45; Joh 10:6; Joh 12:16)35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси. (Mt 20:29; Mr 10:46)36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.37 Казаха му, че Исус Назарянинът минава.38 Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита:41 Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам.42 Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели. (Lu 17:19)43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога. (Lu 5:26; Ac 4:21; Ac 11:18)