John 5

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 След това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим. (Le 23:2; De 16:1; Joh 2:13) 2 А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда[1], която има пет преддверия. (Ne 3:1; Ne 12:39) 3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата. 4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше от каквато болест и да беше болен. 5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш? 7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен. 8 Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. (Mt 9:6; Mr 2:11; Lu 5:24) 9 И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. (Joh 9:14) 10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си. (Ex 20:10; Ne 13:19; Jer 17:21; Jer 17:22; Mt 12:2; Mr 2:24; Mr 3:4; Lu 6:2; Lu 13:14) 11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи! 12 Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи? 13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място. 14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо. (Mt 12:45; Joh 8:11) 15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели. 16 И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота. 17 А Исус им отговори: Отец Ми работи досега – и Аз работя. (Joh 9:4; Joh 14:10) 18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. (Joh 7:19; Joh 7:30; Joh 10:30; Joh 10:33; Php 2:6) 19 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът. (Joh 5:30; Joh 8:28; Joh 9:4; Joh 12:49; Joh 14:10) 20 Защото Отец обича Сина и Му разкрива всичко, което Сам върши; ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие. (Mt 3:17; Joh 3:35; 2Pe 1:17) 21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. (Lu 7:14; Lu 8:54; Joh 11:25; Joh 11:43) 22 Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички, (Mt 11:27; Mt 28:18; Joh 3:35; Joh 5:27; Joh 17:2; Ac 17:31; 1Pe 4:5) 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. (1Jo 2:23) 24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот. (Joh 3:16; Joh 3:18; Joh 6:40; Joh 6:47; Joh 8:51; Joh 20:31; 1Jo 3:14) 25 Истина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. (Joh 5:28; Eph 2:1; Eph 2:5; Eph 5:14; Col 2:13) 26 Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; 27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син. (Da 7:13; Da 7:14; Joh 5:22; Ac 10:42; Ac 17:31) 28 Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му (Isa 26:19; Da 12:2; 1Co 15:52) 29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Isa 26:19; Da 12:2; Mt 25:32; Mt 25:33; Mt 25:46; 1Co 15:52; 1Th 4:16; Re 14:11) 30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил. (Mt 26:35; Mt 26:39; Joh 4:34; Joh 5:19; Joh 6:38) 31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. (Joh 8:14; Re 3:14) 32 Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно. (Mt 3:17; Mt 17:5; Joh 8:18; 1Jo 5:6; 1Jo 5:7; 1Jo 5:9) 33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината. (Joh 1:15; Joh 1:19; Joh 1:27; Joh 1:32) 34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие. 35 Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина. (Mt 13:20; Mt 21:26; Mr 6:20; 2Pe 1:19) 36 Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. (Joh 3:2; Joh 10:25; Joh 15:24; 1Jo 5:9) 37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. (De 4:12; Mt 3:17; Mt 17:5; Joh 1:18; Joh 6:27; Joh 8:18; 1Ti 1:17; 1Jo 4:12) 38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил. 39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, (De 18:15; De 18:18; Isa 8:20; Isa 9:6; Isa 34:16; Isa 53:1; Lu 16:29; Lu 21:27; Joh 1:45; Joh 5:46; Ac 17:11) 40 и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. (Joh 1:11; Joh 3:19) 41 От човеци слава не приемам; (Joh 12:43) 42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. 43 Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете. 44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог. (Joh 12:43; Ro 2:29) 45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате. (Ro 2:12) 46 Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа. (Ge 3:15; Ge 12:3; Ge 18:18; Ge 22:18; Ge 49:10; De 18:15; De 18:18; Joh 1:45; Ac 26:22) 47 Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?