John 4

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, (Joh 3:22; Joh 3:26)2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея.4 И трябваше да мине през Самария.5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. (Ge 33:19; Ge 48:22; Jos 24:32)6 Там беше Якововият кладенец[1]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия.8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. (2Ki 17:24; Lu 9:52; Lu 9:53; Ac 10:28)10 Исус и отговори: Ако знаеше Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[2] вода! (Isa 12:3; Isa 44:3; Jer 2:13; Zec 13:1; Zec 14:8)11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?13 Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (Joh 6:35; Joh 6:58; Joh 7:38)15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. (Joh 6:34; Joh 17:2; Joh 17:3; Ro 6:23; 1Jo 5:20)16 Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж;18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. (Lu 7:16; Lu 24:19; Joh 6:14; Joh 7:40)20 Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. (De 12:6; De 12:11; De 16:6; Jud 9:7; 1Ki 9:3; 2Ch 7:12)21 Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. (Mal 1:11; 1Ti 2:8)22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. (Ge 12:3; 2Ki 17:29; Isa 2:3; Lu 24:47; Ro 9:4; Ro 9:5)23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. (Joh 1:17; Php 3:3)24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. (2Co 3:17; Php 3:3)25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. (Joh 4:29; Joh 4:30)26 Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месия. (Mt 26:63; Mt 26:64; Mr 14:61; Mr 14:62; Joh 9:37)27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29 Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? (Joh 4:25)30 Те излязоха от града и отиваха при Него.31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. (Job 23:12; Joh 6:38)35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. (Mt 9:37; Lu 10:2)36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. (Da 12:3)37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. (Joh 17:8; 1Jo 4:14)43 След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. (Mt 4:12; Mt 8:5; Mr 1:14; Lu 7:1)44 Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. (Mt 13:57; Mr 6:4; Lu 4:24)45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. (De 16:16; Joh 2:23; Joh 3:2)46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. (Joh 2:1; Joh 2:11)47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48 Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. (1Co 1:22)49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.