Исая 49

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

1 Слушайте ме, острови, и внимавайте, далечни племена: ГОСПОД ме призова още от раждането ми, още от утробата на майка ми спомена името ми! (Ис 41:1; Ис 49:5; Ер 1:5; Мт 1:20; Мт 1:21; Лк 1:15; Лк 1:31; Йн 10:36; Гал 1:15) 

2 Направи устата ми като остър меч, покри ме под сянката на ръката Си; и ме направи като лъскава стрела, и ме скри в колчана Си. (Ис 11:4; Ис 51:16; Ос 6:5; Евр 4:12; Отк 1:16) 

3 Той ми каза: Ти си Мой слуга, ти си Израил, в когото ще се прославя. (Пс 45:5; Ис 42:1; Ис 44:23; Зах 3:8; Йн 13:31; Йн 15:8; Еф 1:6) 

4 Но аз си казах: Напразно съм се трудил, за нищо и напразно съм изнурявал силата си; все пак обаче правото ми е у ГОСПОДА и наградата ми е у моя Бог. (Ез 3:19) 

5 И така, сега говори ГОСПОД, Който ме създаде още от утробата за Свой слуга, за да доведа пак Яков при Него и за да се събере Израил при Него (защото съм почтен в очите на ГОСПОДА и моят Бог ми стана сила). (Ис 49:1; Мт 23:37) 

6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга, за да възстановиш племената на Яков и за да възвърнеш опазените на Израил; ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край. (Ис 42:6; Ис 60:3; Лк 2:32; Д А 13:47; Д А 26:18) 

7 Така казва ГОСПОД, Изкупителят на Израил и Святият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, князе – и ще се поклонят, поради ГОСПОДА, Който е верен, поради Святия Израилев, Който те избра. (Пс 72:10; Пс 72:11; Ис 49:23; Ис 53:3; Мт 26:67) 

8 Така казва ГОСПОД: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах; ще те опазя и ще те дам за завет на народа, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, (Пс 69:13; Ис 42:6; 2 Кор 6:2) 

9 като кажеш на вързаните: Излезте, на онези, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата и пасбищата им ще бъдат по високите голи височини. (Ис 42:7; Зах 9:12) 

10 Няма да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги повреди нито жега, нито слънце; защото Онзи, Който се смилява над тях, ще ги води и при водни извори ще ги заведе. (Пс 23:2; Пс 121:6; Отк 7:16) 

11 И ще обърна всичките Си планини на пътища и пътищата Ми ще се издигнат. (Ис 40:4) 

12 Ето, тези ще дойдат отдалеч, онези – от север и от запад, а пък онези – от Синимската земя. (Ис 43:5; Ис 43:6) 

13 Пей, небе, и се радвай, земьо, и запейте, планини; защото ГОСПОД утеши народа Си и се смили над наскърбените Си. (Ис 44:23) 

14 Но Сион каза: ЙЕХОВА ме е изоставил и Господ ме е забравил. (Ис 40:27) 

15 Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. (Пс 103:13; Мал 3:17; Мт 7:11; Рим 11:29) 

16 Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене. (Изх 13:9; П П 8:6) 

17 Синовете ти ще дойдат набързо; а разорителите и опустошителите ти ще си отидат от тебе. (Ис 49:19) 

18 Повдигни очите си наоколо и виж: всички те се събират заедно и идват при тебе. Заклевам се в живота Си, казва ГОСПОД, ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение и като невяста ще се накичиш с тях. (Пр 17:6; Ис 60:4) 

19 Защото разорените и запустелите ти места и опустошената ти земя ще бъдат сега тесни за жителите ти; а онези, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени. (Ис 54:1; Ис 54:2; Зах 2:4; Зах 10:10) 

20 Синовете, които ще добиеш, след като си останала без деца, ще кажат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; стори ми място, за да се заселя. (Ис 60:4; Мт 3:9) 

21 Тогава ще кажеш в сърцето си: Кой ми роди тези, тъй като аз бях без деца и самотна, заточена и скитница? И кой изхрани тези? Ето, аз бях оставена сама; тези къде бяха? 

22 Така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, ще издигна ръката Си към народите и ще възвися знамето Си пред племената; и те ще доведат синовете ти в обятията си и дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им. (Ис 60:4; Ис 66:20) 

23 Царе ще бъдат твои хранители и техните царици – твои кърмачки; ще ти се поклонят с лице до земята и ще лижат пръстта на краката ти; и ти ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД и че онези, които Ме чакат, няма да се посрамят. (Пс 34:22; Пс 72:9; Пс 72:11; Ис 49:7; Ис 52:15; Ис 60:16; Мих 7:17; Рим 5:5; Рим 9:33; Рим 10:11) 

24 Нима може да се отнеме плячката от силния или да се отърват пленените от юнак? (Мт 12:29; Лк 11:21; Лк 11:22) 

25 Но ГОСПОД казва така: Пленниците на силния ще бъдат отнети и плячката ще бъде отървана от страшния; защото Аз ще се съдя с онзи, който се съди с теб, и ще спася синовете ти. 

26 А потисниците ти ще заставя да изядат собствените си меса и ще се опият със собствената си кръв, както с ново вино; и всяка твар ще познае, че Аз, ГОСПОД, съм твоят Спасител и че твоят изкупител е Могъщият Яковов. (Пс 9:16; Ис 9:20; Ис 60:16; Отк 14:20; Отк 16:6) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание