Еремия 31

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Пророческа утеха за Израил – възвръщане от плен и възстановяване

1 В същото време, казва ГОСПОД, ще бъда Бог на всички Израелеви родове и те ще Ми бъдат народ. (Ер 30:22; Ер 30:24) 

2 Така казва ГОСПОД: Народът, който оцеля от меча, ще намери благоволение в пустинята; ще отида да го направя – да! – Израил, да почива. (Чис 10:33; Вт 1:33; Пс 95:11; Ис 63:14) 

3 ГОСПОД ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе. (Ос 11:4; Мал 1:2; Рим 11:28; Рим 11:29) 

4 Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице израилска; пак ще се украсиш с тъпанчетата си и ще излизаш в хората на онези, които се веселят. (Изх 15:20; Съд 11:34; Пс 149:3; Ер 33:7) 

5 Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; онези, които ги насадят, те ще ядат плода им. (Ис 65:21; Ам 9:14) 

6 Защото ще дойде ден, когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при ГОСПОДА, нашия Бог. (Ис 2:3; Мих 4:2) 

7 Защото така казва ГОСПОД: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, останалите от Израил. (Ис 12:5; Ис 12:6) 

8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света, и заедно с тях слепият и куцият, бременната заедно с раждащата ще се върнат тук с голямо множество. (Ер 3:12; Ер 3:18; Ер 23:8; Ез 20:34; Ез 20:41; Ез 34:13) 

9 С плач ще дойдат и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни реки през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е Моят първороден. (Изх 4:22; Пс 126:5; Пс 126:6; Ис 35:8; Ис 43:19; Ис 49:10; Ис 49:11; Ер 50:4) 

10 Слушайте, народи, словото ГОСПОДНЕ и известете в далечните острови, като кажете: Който разпръсна Израил, Той ще го събере и ще го опази, както овчарят стадата си. (Ис 40:11; Ез 34:12) 

11 Защото ГОСПОД е изкупил Яков, изкупил го е от ръката на по-силния от него. (Ис 44:23; Ис 48:20; Ис 49:24; Ис 49:25) 

12 И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион, и ще се стекат към благата ГОСПОДНИ – към житото, виното и дървеното масло и към рожбите на овцете и на говедата; душата им ще бъде като напоявана градина и те няма да изнемощеят вече. (Ис 35:10; Ис 58:11; Ис 65:19; Ез 17:23; Ез 20:40; Ос 3:5; Отк 21:4) 

13 Тогава ще се зарадва девицата в хорото и юношите и старите заедно; защото Аз ще превърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им. 

14 Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и народът Ми ще се насити с Моите блага, казва ГОСПОД. 

15 Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма. (Бит 42:13; И Н 18:25; Мт 2:17; Мт 2:18) 

16 Така казва ГОСПОД: Въздържай гласа си от плач и очите си – от сълзи, защото делото ти бе възнаградено, казва ГОСПОД, и те ще се върнат от земята на неприятеля. (Езд 1:5; Ер 31:4; Ер 31:5; Ос 1:11) 

17 Има надежда за късните ти дни, казва ГОСПОД, и децата ти ще се върнат в своите предели. 

18 Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си ГОСПОД, мой Бог. (П Ер 5:21) 

19 Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си. (Вт 30:2) 

20 Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост, казва ГОСПОД. (Вт 32:36; Ис 57:18; Ис 63:15; Ос 11:8; Ос 14:4) 

21 Изправи си пътни показалци, направи си колове за упътване, насочи сърцето си към пътя – към пътя, през който си ходила; върни се, девице израилска, върни се към тези твои градове. (Ер 50:5) 

22 Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото ГОСПОД направи нещо ново на земята – жена ще обгради с грижи и любов мъж. (Ер 2:18; Ер 2:23; Ер 2:36; Ер 3:6; Ер 3:8; Ер 3:11; Ер 3:12; Ер 3:14; Ер 3:22) 

23 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя и в градовете и, когато ги върна от плен – ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм! (Пс 122:5; Ис 1:26; Зах 8:3) 

24 И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергарите със стада. (Ер 33:12; Ер 33:13) 

25 Защото наситих изнурената душа и напълних всяка изтерзана душа. 

26 След това се събудих и размислих; и от видението сънят ми стана сладък. 

27 Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом с човешко и с животинско семе; (Ез 36:9; Ос 2:23; Зах 10:9) 

28 и както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам и да наскърбявам, така ще бъда над тях, за да градя и да насаждам, казва ГОСПОД. (Ер 1:10; Ер 18:7; Ер 24:6; Ер 44:27) 

29 В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде и зъбите на децата оскоминяха; (Ез 18:2; Ез 18:3) 

30 а всеки ще умира за своето си беззаконие; всеки човек, който би изял кисело грозде, неговите зъби ще оскоминеят. (Ер 6:5; Ер 6:7) 

Новият завет

31 Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; (Ер 32:40; Ер 33:14; Ез 37:26; Евр 8:8; Евр 10:16; Евр 10:17) 

32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва ГОСПОД. (Вт 1:31) 

33 Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва ГОСПОД: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; (Пс 40:8; Ер 24:7; Ер 30:22; Ер 32:38; Ер 32:40; Ез 11:19; Ез 11:20; Ез 36:26; Ез 36:27; 2 Кор 3:3) 

34 и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА; защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва ГОСПОД; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече. (Ис 54:13; Ер 33:8; Ер 50:20; Мих 7:18; Д А 10:43; Д А 13:39; Рим 11:27; 2 Кор 2:10; 1 Йн 2:20) 

35 Така казва ГОСПОД, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето така, че вълните му бучат, ГОСПОД на Силите е името Му. (Бит 1:16; Пс 72:5; Пс 72:17; Пс 89:2; Пс 89:36; Пс 89:37; Пс 119:91; Ис 51:16; Ер 10:16) 

36 Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва ГОСПОД, тогава и израилското потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене. (Пс 148:6; Ис 54:9; Ис 54:10; Ер 33:20) 

37 Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото израилско потомство за всичко, което са сторили, казва ГОСПОД. (Ер 33:22) 

38 Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато градът ще се съгради на ГОСПОДА – от кулата Ананеил до портата на ъгъла; (Неем 3:1; Зах 14:10) 

39 и връв за измерване още ще се тегли по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат; (Ез 40:8; Зах 2:1) 

40 и цялата долина на труповете и на пепелта, и на всички ниви по потока Кедрон, до ъгъла на конската порта към изток, ще бъдат святи на ГОСПОДА; градът няма вече да се изкорени, нито да се съсипе довека. (2 Лет 23:15; Неем 3:28; Йоил 3:17) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание